Под зоркия поглед на Том Райм седеше привързан за сложен стационарен велосипед - всъщност електрически симулатор. Уредът изпращаше електрически импулси към краката му посредством кабели, имитиращи мозъчни сигнали, и ги караше да въртят педалите. В момента той се бъхтеше като състезател от обиколката на Франция.
Амелия се усмихна и го целуна.
- Потен съм - оповести той.
И наистина беше.
Тя го целуна отново. Този път по-дълго. Симулаторът нямаше да излекува неговата квадриплегия, но поддържаше мускулите и кръвоносната му система във форма и подобряваше състоянието на кожата му, което беше важно за предотвратяване на раните, които често съпровождат тежки инвалидни състояния. Както често оповестяваше Райм, понякога просто за да шокира: „Сакатите много дълго си седят на задника...“
Упражненията действаха добре и на нервната система.
Това беше аеробната част от упражнението. Другата включваше укрепване на мускулите на врата и раменете му. Тези части на тялото му до голяма степен щяха да контролират движението на лявата му ръка, както в момента контролираха дясната. На това щеше да стане след предстоящата след няколко седмици операция, ако всичко минеше добре.
На Сакс ѝ се искаше да не си беше помисляла последната част на изречението.
- Откри ли нещо? - попита той задъхано.
Тя му разказа за пътуването си с шофьора, обясни за гибелта на близкия приятел на Морено по време на американското нахлуване в Панама. Понякога озлоблението може да бъде изключително силно. Обаче Райм не се интересуваше от дрънканиците за човешката психика. Открай време. Повече го интересуваше какво е научила Сакс за Лидия, закритите банкови сметки, загадъчната среща, намерението на Морено да си самоналожи изгнание от САЩ - да изчезне яко дим - и евентуалната връзка с експлозии в град Мексико на тринайсети май.
- Фред ще продължи да рови. Провървя ли ти на Бахамите?
- Пълна гадост - рязко и задъхано каза той. - Не знам дали се дължи на некомпетентност, или е въпрос на политика - вероятно и на двете, - обаче звънях и все ме оставяха на изчакване, докато накрая не затварях. За днес ми се събират общо седем пъти. Страшно мразя да ме оставят на изчакване. Канех се да звънна на посолството или на консулството ни там, за да се намесят, обаче Нанс каза, че не е добра идея.
- Защо? Защото НРОС ще научат, така ли?
- Аха. Май съм съгласен с нея. Сигурна е, че в мига, в който научат, ще започнат да изчезват доказателства. Проблемът е, че... - пое си той дълбоко дъх и с функциониращата си дясна ръка увеличи малко скоростта на велосипеда - ...няма никакви проклети доказателства.
- Забави малко - обади се Том.
- Кое - дитирамбата си или упражнението? Това е доста поетично, не мислиш ли?
- Линкълн!
Криминалистът го изгледа предизвикателно и намали скоростта.
- Близо пет километра - оповести той. - Доста е.
Сакс взе една кърпа и изтри потта, стичаща се по слепоочието му.
- Според мен някой вече е научил за разследването.
Тъмните му очи я изгледаха изпитателно.
Тя му разказа за колата, която вероятно я следеше.
- Значи неидентифицираният снайперист е научил за нас? Някаква самоличност?
- Не. Или наистина е много добър, или въображението ми се е развихрило.
- Надали има параноя във връзка с този случай, Сакс. Трябва да кажеш на приятелката ни в салона. Съобщи ли ѝ, че Морено може и да не се окаже светец?
- Още не.
Тя установи, че Райм я гледа с особено изражение.
- И какво означава това? - попита го.
- Защо не я харесваш?
- Много сме различни - като олио и вода.
Райм се изсмя.
- Митът за хидрофобията. Те се смесват, Сакс. Достатъчно е да премахнеш газовете от водата и тя ще се примеси с олиото.
- Трябваше да съобразя да не пробутвам клише на учен.
- Особено когато не отговаря на въпроса.
Минаха цели пет секунди, преди тя да отговори:
- Не знам защо не я харесвам. Първо, не ми харесва този микромениджмънт. Теб тя не те тормози. Може би е нещо женско.
- Нямам мнение по темата.
Тя се почеса по главата и въздъхна:
- Отивам да ѝ кажа.
На прага спря и се обърна да погледне Райм, който се упражняваше усилено. Сакс имаше смесени чувства по отношение на плановете му за предстоящата операция. Беше рискована. Хората с увреждания имат и увредена психика, а една операция може да предизвика огромни усложнения, които иначе не биха били проблем за здрави хора.