Да, тя несъмнено искаше партньорът ѝ да се почувства добре в кожата си. Но нима Райм не знаеше истината - че той, както и всички останали, е преди всичко ум и сърце, и едва след това тяло? Че нашето физическо превъплъщение винаги ни разочарова по един или друг начин. Е, зяпаха го на улицата. Не беше единствен. Когато нея я зяпаше някой, обикновено беше много по-зловещ, отколкото в неговия случай.
Тя се замисли за дните си като модел, когато всъщност се беше чувствала изолирана заради хубавата си външност, ръста си и чупливата си рижа коса. Беше се разгневила - и дори се засегна, - че я третират само като ценен трофей. Рискува да си навлече гнева на майка си, но се отказа от тази професия и постъпи в Нюйоркската полиция, следвайки стъпките на баща си.
В какво вярваш, какво знаеш, как правиш избора си, кога отстояваш позициите си - това бяха качествата, които те определят като полицай. А не как изглеждаш.
Разбира се, Линкълн Райм беше човек със сериозни физически увреждания. Кой в неговото състояние не би желал да е по-добре, да може да хваща с двете си ръце, да ходи? Понякога обаче тя се питаше дали той не се подлага на рискованата операция заради нея, а не толкова заради самия себе си. Рядко обсъждаха този въпрос, а когато го правеха, думите им отскачаха от темата като куршум от плоска скала. Но подразбиращото се значение беше ясно: „За какво ти е да си със сакат човек, Сакс? Без мен ще ти е по-добре.“
Като че ли тя търсеше господин Съвършенство - просто не беше така и никога не е било. Беше имала само още една сериозна връзка - отново с полицай - и тя беше завършила ка- тастрофално (макар че Ник най-сетне излезе от затвора). Беше се срещала и с други, обикновено колкото да запълва времето, докато не разбра, че отегчението от нечие присъствие е в пъти по-голяма от скуката в самота.
Беше доволна от независимостта си и ако Райм не беше в картинката, тя щеше да се чувства добре и сама - завинаги, ако не се появеше някой друг.
„Прави каквото искаш - помисли си Сакс. - Оперирай се или не се оперирай. Но го направи за себе си. Каквото и да решиш, аз съм тук.“
Погледа го още малко с лека усмивка. След това усмивката ѝ се стопи и тя отиде в салона да се види с Надзирателката и да ѝ съобщи новините.
Свети Морено може би не беше чак такъв светец...
21.
Докато Сакс нахвърляше на белите дъски информацията, която беше научила по време на пътуването с Траш Фарада, Нанс Лоръл завъртя стола си към детектива.
Премисляше онова, което ѝ бе разказала Сакс.
- Компаньонка ли? - попита. - Сигурна ли си?
- Не, но има такава вероятност. Обадих се на Лон. Изпратил е няколко от хората на Майърс, за да опитат да я намерят.
- Момиче на повикване - озадачено изрече Лоръл.
Сакс очакваше да е по-изненадана. Информацията, че проститутка е съпровождала женената ти жертва в Ню Йорк, надали щеше да спечели симпатията на съдебните заседатели.
Още повече се изненада, когато прокурорката заяви хладно:
- Е, мъжете кръшкат. Можем да го изиграем фино.
Сигурно имаше предвид, че ще опита съдебните заседатели да бъдат предимно мъже, които вероятно няма да се отнесат толкова критично към изневярата на Морено.
Ако ме питате дали избирам случаи, които съм сигурна, че ще спечеля, детектив, отговорът е да...
- Така или иначе, това е добре за нас - продължи Сакс. - Може би не са прекарали цялото време в леглото. Може да я е завел на среща с приятел, може тя да е забелязала някой от НРОС да ги следи. Ако е професионалистка, ще имаме лостове, с които да я накараме да говори. Надали ще иска да се ровим много в живота ѝ. - И додаде: - Възможно е обаче да не е компаньонка, а да е замесена в нещо различно, може би дори престъпно.
- Заради парите - кимна Лоръл към бялата дъска. - Именно. Мислех си за възможна терористична връзка.
Сакс си помисли: „Ти го установяваш, не фактите.“
- Но все пак... - кимна и тя към бялата дъска. - Никакво връщане в САЩ, банковите преводи, изчезването яко дим... Споменаването, че ще вдигне някого във въздуха в Мексико.
- Може да значи много неща. Строителство, събаряне на сграда, например за някоя от кампаниите му за местна власт. - Въпреки това последиците от откритията явно я притесняваха.
- Шофьорът забелязал ли е някой да ги следи?
Сакс ѝ обясни, че според Фарада Морено се е озъртал неспокойно.
- Знае ли дали Морено е забелязал нещо конкретно? - попита Лоръл.
- Не.
Нанс Лоръл плъзна стола си напред и впери поглед в бялата дъска със странно сходна поза на тази на Райм, когато паркираше инвалидната си количка пред схемите.