Колкото и да беше кисел, Райм се засмя:
- Добрата стара мъжка мрежа си съществува и действа - в истинския смисъл мрежа.
Шарнек може би също се засмя, но трудно можеше да се разбере заради музиката, която гърмеше.
- Той е напълно сигурен, че имейлът и ЗСЗ за убийството са изпратени от района на Ню Йорк и че нито една правителствена служба не участва в пренасочването. Изпратени са по търговска безжична мрежа. Информаторът може да е влязъл в нечий акаунт или да е използвал свободен безжичен достъп до интернет в кафене или хотел.
- От колко места? - попита Сакс.
- Има около седем милиона незащитени акаунта в района на Ню Йорк. Приблизително.
- Майчице!
- Обаче успях да елиминирам един.
- Само един? Кой?
- Своя - засмя се той на собствената си шега. - Не се тревожете, много бързо можем да свием бройката. Трябва да разшифроваме един код, но си издействах малко време на суперкомпютъра в Кълъмбия. Открия ли нещо, веднага ще ви съобщя.
Благодариха на полицая. Той се върна към ужасната си музика и любимите си кутии, Сакс възобнови гневното писане, а Райм се насочи отново към анемичните бели дъски.
Мобилният му телефон звънна и той го стисна, когато забеляза, че кодът е 242.
„Е, това е интересно“ - помисли си той, приемайки обаждането.
22.
- Ало, вие ли сте ефрейторе?
- Да, капитане, аз съм - отговори ефрейтор Поатие от Бахамската кралска полиция. И тихо се засмя. - Май сте изненадан, че ме чувате. Смятахте, че няма да ви се обадя ли?
- Да, така е.
- Късно е. Дано не ви безпокоя.
- Радвам се, че се обаждате.
В далечината се чуваше камбанен звън. Къде беше Поатие? Вече беше късно, но чуваше мърморенето на тълпа, на многолюдна тълпа.
- Не бях сам по време на предишния ни разговор. Някои от отговорите ми вероятно са ви озадачили.
- Мислех си за това.
- Сигурно сте усетили, че има известна неохота за сътрудничество. - Полицаят замълча, сякаш се чудеше дали се е изразил правилно.
- Усетих го.
Разнесе се силна музика като от парен орган, класическата циркова тема.
- И сигурно ви е било любопитно - продължи Поатие - защо млад полицай като мен е получил толкова важен случай, след като досега не е разследвал убийство.
- Млад ли сте?
- На двайсет и шест съм.
Млад при определени обстоятелства, при други - не толкова. Но за работа в отдел „Убийства“, да, беше си новобранец.
Сега зад Поатие се разнесе силен шум, някакво дрънчене. Ефрейторът продължи:
- Не съм в управлението.
- И това разбрах - засмя се Райм. - На улицата ли сте?
- Не, не, вечер работя друго. Охрана съм в едно казино в курорт на остров Парадайз. Близо до прочутото „Атлантис“. Знаете ли го?
Райм не го знаеше. Никога през живота си не беше ходил на морски курорт.
- У вас полицаите работят ли на две места? - попита Поатие.
- Да, някои. Не можеш да изкарваш добри пари като полицай.
- Да, така е. Обаче не ми се идваше на работа. Бих предпочел да продължа да се занимавам със случая на изчезналата студентка, но ми трябват пари... Нямам много време. Купих си карта за телефона, десет минути. Нека ви обясня за случая „Морено“ и какво е моето участие. Разбирате ли, от известно време съм в списъка на чакащите за преместване в централния детективски отдел. Открай време целта ми е да стана детектив. Миналата седмица началникът ми каза, че съм избран за младши детектив. И което е още по-чудно, че ми е възложен случай - убийството на Морено. Мислех, че ще мине най-малко година, преди изобщо да разгледат кандидатурата ми за този отдел. А да ми възложат случай беше направо немислимо. Но естествено, се зарадвах.
След това ми казаха, че са ме избрали, защото на този етап случаят бил предимно административен. Зад убийството стоял някакъв картел, както вече ви казах. Вероятно от родината на сеньор Морено, Венецуела. Снайперистът със сигурност вече бил напуснал страната и се върнал в Каракас. Трябваше да събера улики, да взема показания в хотела, където е бил убит господин Морено, и да изпратя досието на венецуелската полиция. Трябваше да действам като свръзка, ако те решат да дойдат да разследват в Насау. А след това ме накараха да помагам на старши детектив, който разследваше убийството на адвоката, за когото ви споменах.