- Прекарал три дни в Ню Йорк от 30 април до 2 май. Цел?
- 1 май, използва „Елитни лимузини“
- Шофьор Таш Фарада. (Обичайният му шофьор Влад Николов бил болен. Опитваме се да го открием.)
- Ликвидира сметката си в „Американ Индипендънт Банк енд Тръст“, вероятно и в други банки.
- Взема жена на име Лидия от кръстовището на Лексингтън Авеню и Петдесет и втора, тя го придружава цял ден. Проститутка? Плаща ѝ пари? Проверка за установяване на самоличност.
- Причина за антиамериканските настроения: най-добрият му приятел е убит по време на нахлуването в Панама през 1998 г.
- Последно пътуване на Морено до САЩ. Повече няма да идва.
- Среща на Уолстрийт. Цел? Място?
- Втора жертва: Едуардо де ла Руа
- ПС: Кръвозагуба. Порязване на стъкла, разлетели се след изстрел.
- Допълнителна информация: журналист, интервюиращ Морено. Роден в Пуерто Рико, живее в Аржентина.
- Трета жертва: Симон Флорес
- ПС: Кръвозагуба. Порязване от стъкла, разлетели се след изстрел.
- Допълнителна информация: телохранител на Морено. Бразилец, живее във Венецуела.
- Първи заподозрян: Шрив Мецгър
- Директор на Надионалната разузнавателна и оперативна служба.
- Психически неуравновесен? Проблеми с гнева.
- Манипулира улики, за да оторизира Заповед за специална задача?
- Разведен. Завършил право в Иейл.
- Втори заподозрян: Снайперист
- Кодово име: Дон Брънс
- Информационните служби проверяват Брънс
- Отрицателни резултати
- Вероятно сам в „Саут Коув Ин“, 8 май. Бял мъж, около трийсет и пет годишен, късо подстриган, светлокестенява коса, американски акцент, слаб, но атлетичен. Изглежда „военен“. Разпитва за Морено.
- Вероятно индивид с американски акцент, който се обажда в „Саут Коув Ин“ на 7 май, за да се увери в пристигането на Морено. Обаждането е с американски код.
- Получен запис на гласа.
- Доклад от местопрестъплението, доклад от аутопсията, предстои получаването на други подробности.
- Слухове, че наркокартели стоят зад престъплението. Слабо вероятно.
- Второ местопрестъпление:
- Укритие на снайперист Дон Бърнс, на около двеста метра от стаята на смъртта, остров Ню Провидънс, Бахамски острови.
- 9 май
- Предстои получаването на доклад от местопрестъплението
- Допълнително разследване
- Установяване на самоличността на информатора
- Неизвестен заподозрян, издал Заповедта за специална задача
- Изпратена чрез анонимен имейл
- Проследена през Тайван до Румъния и Швеция. Изпратен от района на Ню Йорк чрез обществен безжичен интернет, не е използван правителствен сървър.
- Използван стар компютър, вероятно отпреди десет години, айбук, или модел мида, в два цвята (напр. зелено и оранжево), или традиционен модел, графитен, но много по-дебел от днешните лаптопи.
- Светъл седан преследва дет. А. Сакс
- Моделът и марката не са установени.
25.
Шрив Мецгър се върна на горния етаж на сградата на НРОС след посещение в техническия отдел на организацията - подслушвачите - в мазето. Докато крачеше по коридорите, забеляза, че някои служители избягват да го гледат в очите и рязко завиват към тоалетните, в които несъмнено не им се налага да ходят в момента. Замисли се над онова, което току-що беше научил за разследването от хората си, които използваха доста съвременни техники за събиране на информация - още по-впечатляващи поради факта, че официално тези хора не съществуваха. (НРОС нямаше правомощия на територията на Съединените щати и не можеше да послушва телефонни разговори, да следи чрез имейл или да хаква компютри. Мецгър обаче имаше решение: задният вход.)
Когато забеляза, че служителите му го избягват, Мецгър се улови, че мислите му блуждаят. Чуваше гласове не, не такива гласове, по-скоро спомени и части от тях.
Създай образ на гнева си. Символ Метафора.
Разбира се, докторе. Какво препоръчвате?
Не аз трябва да кажа, Шрив. Ти избери. Някои хора избират животни или лоши герои от телевизионни филми, или горещи въглени.
„Въглени ли?“ - запита се той. Това щеше да свърши работа. Беше намерил образ за чудовищния гняв, който усещаше у себе си. Спомни си един инцидент от времето, когато беше още дундест юноша в северната част на щата Ню Йорк, преди да отслабне. Стоеше пред един есенен огън на открито в прогимназията си, стеснително насочил вниманието си към момичето до себе си. Край тях се носеше пушек. Красива нощ. Приближи се към нея, уж за да избегне парещия очите дим. Усмихна ѝ се и я поздрави. Тя му каза: „Не се приближавай до пламъците, толкова си дебел, че ще се запалиш.“ И той се отдръпна.