Бостън пристигна след няколко минути. Беше с костюм и вратовръзка както винаги. Като че ли старата разузнавателна школа си имаше дрескод. Известният мъж инстинктивно затвори вратата. Мецгър видя как очите на Рут се впериха към кабинета за миг, преди тежката дъбова врата да се затвори с щракване.
- Какво имаш? - попита Метър.
Спенсър Бостън седна, понечи да отстрани влакънце от панталона си, което се оказа топче от плата. Престана да го дърпа. Той явно не беше спал много, което определено придаваше измъчен вид на човек над шейсетте. „А как ли изглеждам аз, по дяволите?“ - зачуди се Мецгър и потърка брадичката си, за да провери дали не е забравил да се обръсне. Беше.
Въпреки репутацията на Мецгър Бостън никога не се колебаеше да му поднася лошите новини. Когато управляваш активи в Централна Америка, получаваш такава закалка, че никакъв млад бюрократ, колкото и да е избухлив, не може да я одраска. Той отговори с равен глас:
- Нищичко, Шрив. Нищо. Проверих всяко влизане в регистъра на заповедите за специални задачи. Служителите ни по сигурността проверяват всички изходящи имейли, всички еф ти пи сървъри и сървъри за ъплоуд. Сигурността в Хоумстед също. Никой освен хората в списъка не е свалял информация. Това означава, че някой вероятно я е отмъкнал от бюро тук, във Вашингтон или във Флорида, изнесъл я е тайно и я копирал на ксерокс или сканирал у дома или в „Кинко“.
В НРОС и свързаните с нея организации всяко фотокопиране и влизане в системата се записваше автоматично.
- В „Кинко“. Боже!
Административният директор продължи:
- Върнах се и прегледах проверката на персонала тук. Няма и намек, някой да е имал проблем с мисиите по ЗСЗ. По дяволите, повечето от хората ни знаеха прекрасно с какво се залавят, когато се присъединиха към нас.
НРОС беше създадена след единайсети септември, за да извършва целеви мисии, както и различни екстремни оперативни действия като отвличания, подкупи и други измамни и опасни задачи. Повечето служители преди това са били военни и бяха отнемали човешки живот по време на кариерата си, преди да се присъединят към НРОС. Изглеждаше невероятно някой от тях да промени мнението си и да се опита да провали тази операция. А що се отнася до другите служители, Бостън имаше право - повечето желаещи да започнат работа тук знаеха с какво се занимава организацията, преди да се включат.
Освен, разбира се, ако не се бяха включили тъкмо с тази цел. Като къртици. Презрени къртици.
- Трябва да продължим да търсим. И за бога, не може да допускаме повече изтичане на информация. Той вече знае твърде много.
Вълшебника.
Белите вежди на Бостън се свъсиха и той прошепна:
- Те няма... Това няма да ни повали, нали?
Мецгър болезнено съзнаваше, че няма никаква представа какво са намислили във Вашингтон, защото нямаше вест от човека след онова първо телефонно обаждане:
„Оказва се, че се водят някакви дискусии за намаляване на бюджета на разузнаването. Внезапно. Не разбирам защо...“
- За бога, Шрив. Не могат. Ние сме най-подходящите за тази работа.
„Така е. Обаче явно не сме най-подходящите да пазят такива тайни.“ - Това Мецгър не изрече на глас.
- Какво още знаеш за разследването, за полицията? - попита Бостън.
Мецгър стана предпазлив.
- Не много - отговори. - Още обикалят и душат. За всеки случай.
И погледна към вълшебния телефон с вградена капсула с киселина, която щеше да разтопи хардрайва му за броени секунди. На екранчето нямаше данни за получени съобщения. Той въздъхна.
- Всъщност според мен не се движат бързо. Имам имената на следователите и ги проверих. Ченгетата използват базов екип, за да не се набиват на очи, а не служители в Нюйоркската полиция. Действат тихомълком. Всъщност са само прокурорката Нанс Лоръл, още двама човека и технически персонал. Главното ченге е детектив Амелия Сакс и има един консултант криминолог Линкълн Райм. Пенсионирал се от полицията преди известно време. Действат от апартамента му в Ъпър Уест Сайд. Частен дом, не полицейски участък.
- Чакай малко - Райм ли? Чувал съм за него - намръщи се Бостън. - Известен е. Гледах предаване за него. Най-добрият криминолог в страната.
Разбира се, Мецгър го знаеше. Райм беше „другият“ следовател, прицелил се в него, гласеше докладът от вчера.
- Знам. Обаче той е инвалид.
- Какво значение има?
- Спенсър, къде е местопрестъплението?
- А, да, на Бахамите.
- Какво ще направи той - ще обикаля с количката по пясъка и ще търси гилзи и следи от автомобилни гуми ли?