Щеше отново да му звънне по-късно, ако той не я потърсеше.
Беше потърсила подозрения за терористична или престъпна дейност в района, където Таш Фарада беше оставил Морено и Лидия на първи май в консолидираната база-данни на полицията за щатски и федерални разследвания. Откри няколко заповеди за обиск и наблюдение в района, но предвид мястото не беше никак чудно, че те бяха свързани с вътрешна търговия и инвеститорски измами в банки и брокерски къщи. Всички бяха стари случаи и Сакс не откри никаква връзка с Робърт Морено.
И после най-сетне направи пробив.
Телефонът ѝ звънна, тя видя откъде е обаждането и бързо вдигна.
- Родни? - Специалистът по компютърни престъпления, който се опитваше да проследи информатора.
Дум, дум, дум...
Звучеше рок. Той постоянно ли слушаше музика? И защо не джаз или поп?
Силата на звука понамаля и Шарнек каза:
- Амелия, не забравяй, че суперкомпютрите са наши приятели.
- Ще го имам предвид. Какво имаш?
Тя огледа празното помещение, в което прашинки се носеха в снопа светлина на сутрешното слънце като балони с горещ въздух, гледани от много далеч. Отново усети болезнено отсъствието на Райм.
- Знам откъде е изпратен имейлът. Няма да те отегчавам с подробности за мрежите и разклоненията, само ще кажа, че вашият информатор е изпратил имейла, към който е приложил ЗСЗ от „Джава Хът“ близо до Мот и Хестър. Само си помисли: верига кафенета в Портланд, Орегон, отваря заведение в центъра на Малката Италия. Какво би казал Кръстника?
Тя погледна към горната част на страницата с копието на съобщението от информатора, закрепено на бялата дъска.
- Датата на имейла вярна ли е? Възможно ли е да я подправи?
- Не, това е датата на изпращането. В имейла може да напише каквато дата си поиска, но рутърите не лъжат.
Значи техният човек е бил в кафенето в един часа и две минути на обяд на единайсети май.
Детективът от отдела за криминални престъпления продължи:
- Проверих. Човек може да се свърже с безжичната интернет връзка там без никаква лична информация. Само трябва да се съгласиш с условията за ползване на услугата, заемащи три страници. Което всички правят, обаче никой на планетата не чете.
Сакс благодари на колегата си и затвори. Обади се в кафенето и помоли да говори с управителя, като му обясни, че се опитва да открие човек, изпратил важни документи по безжичната му мрежа на единайсети май, а също, че иска да отиде на място и да поговори с него за това.
- Имате ли охранителна камера? - попита също Сакс.
- Да, имаме. Във всички заведения на „Джава“ има. В случай на обир.
Тя попита:
- През колко време се презаписва видеото? - Беше сигурна, че новите записи заемат мястото на старите през няколко часа.
- О, дискът ни е пет терабайта. Имам записи от три седмици. Качеството е доста лошо и са черно-бели, но можете да различите лице, ако се налага.
- След половин час съм при вас.
Сакс облече черно ленено сако и прибра косата си на опашка. Извади от шкафа кобура с глока си, провери го, както правеше винаги, и го окачи на колана на джинсите си. Кобурът застана на левия ѝ хълбок. Тъкмо премяташе голямата си чанта през рамо, когато иззвъня мобилният ѝ. Дали не се обаждаше Райм? Тя знаеше, че са кацнали благополучно на Бахамите, но се притесняваше как ще се отрази пътуването на здравето му.
Не, беше Лон Селито.
- Здрасти.
- Амелия. Спецекипът е проверил половината сграда, откъдето шофьорът е взел Лидия. Още нищо. Попадат на много Лидии - кой би допуснал, - но нито една не е нашата. Не могат ли хората просто да кръстят детето си Тиара и Естансия? Много по-лесно ще ги намираме, да му се не види.
Тя му разказа за следата до кафенето и че е тръгнала натам.
- Добре. Охранителна камера - отлично. Ей, Линк наистина ли е на Карибите?
- Да, кацнал е. Не знам как ще се държат с него. Сигурно като с натрапник.
- На бас, че той ще се оправи.
Настана мълчание. Имаше нещо. Лон Селито се умисли, но обикновено го правеше доста шумно.
- Какво? - попита тя.
- Добре, ама не си ме чула да го казвам.
- Казвай.
- Бил дойде в кабинета ми - осведоми я старшият детектив.
- Капитан Бил Майърс ли?
„Как се чувстваш като преобразувана в играч от нулево ниво...“
- Аха.
- И?
- Питаше за теб - отговори Селито. - Искаше да знае дали си добре. Физически.
Мамка му.
- Защото куцам ли?