- Заговор - мигновено заключи той. - Добре. Харесва ми. На основа на това, че убийството е планирано тук.
- Точно така - потвърди тя. - Убийството е поръчано от жител на Ню Йорк. Затова е под моята юрисдикция.
Като всички полицаи или бивши такива Райм познаваше закона толкова добре, колкото повечето адвокати. Спомни си съответната разпоредба от нюйоркския наказателен кодекс: Някой е виновен в организиране на заговор, когато преднамерено, с цел извършване на престъпление, се съгласи да участва в извършването на престъпление или го предизвиква.
- И можете да водите делото тук, макар че убийството се е случило извън щата, защото планирането му е прстъпление в Ню Йорк - добави той.
- Точно така - потвърди Лоръл. Може би беше доволна, че той анализира ситуацията правилно. Трудно беше да се каже.
- Поръчково убийство, казвате. Какво е било, удар на организираната престъпност? - попита Сакс.
Много от най-лошите ръководители на организираната престъпност така и не бяха арестувани и обвинени за изнудванията, убийствата и отвличанията, които са извършили - можеха да ги свържат с местопрестъплението. Но често ги пращаха в затвора заради заговор за подготовката им.
- Не. Това е различно - отвърна Лоръл.
Райм реагира веднага:
- Обаче ако идентифицираме и хванем заговорниците, жителите на Бахамите ще поискат екстрадиране. Поне на убиеца.
Лоръл само го изгледа. Паузите, които правеше, започнаха да стават изнервящи.
- Ще се съпротивлявам на екстрадицията. Шансовете ми за успех са повече от деветдесет процента - каза най-накрая тя. За трийсетгодишна жена Лоръл изглеждаше твърде млада. Притежаваше невинност на ученичка. „Невинност“ не беше правилната дума, помисли си Райм. Праволинейност.
„Твърдоглава“ беше друго клише.
- Имате ли заподозрени? - попита Селито.
- Да. Все още не знам самоличността на убиеца, но знам кои са двамата, поръчали убийството.
Райм се усмихна. Почувства се като вълк, надушил плячката си. Знаеше, че Нанс Лоръл изпита същото, макар нетърпението ѝ да не беше толкова явно под фасадата от грим. Вярваше, че знае накъде вървят нещата.
И тази дестинация беше още по-интригуваща.
- Убийството е целенасочено и е поръчано от служител на правителството на САЩ, ръководител на НРОС - Националната разузнавателна и оперативна служба, със седалище тук, в Манхатън - каза заместник-прокурорката.
Райм в общи линии беше заключил същото. Обаче си беше помислил за ЦРУ или Пентагона.
- Господи! - прошепна Селито. - Искате да спипате федерален? - Погледна Майърс, който не реагира, после пак Лоръл. - Можете ли да го направите?
Паузата ѝ продължи две вдишвания.
- Какво имате предвид, детектив?
- Няма ли имунитет? - Селито вероятно имаше предвид точно това, което каза.
- Адвокатите на НРОС ще се опитат да издействат имунитет, но това е позната за мен област. Написала съм си домашното относно закона за имунитет на правителствени служители. Шансът ми за успех в щатския съд е около деветдесет процента, а за обжалване на втора инстанция - осемдесет. Стигаме до Върховния съд и всичко е решено.
- Какъв е законът за имунитета? - попита Сакс.
- Законът е свързан с върховенството - обясни Лоръл. - Според конституцията, когато се стигне до противоречие, федералният закон взема връх над щатския. Ню Йорк не може да съди федерален служител за щатско престъпление, ако служителят е действал в сферата на своите правомощия. Вярвам, че в нашата ситуация ръководителят на НРОС е сгафил - действал е извън правомощията си.
Лоръл погледна към Майърс, който каза:
- Съсредоточихме се над проблема, но има солидни данни, които ни карат да вярваме, че този мъж е манипулирал за своя собствена изгода разузнаването, подготвило убийството.
Съсредоточаване... данни...
- И какъв е този план? - попита Райм.
- Не сме сигурни - продължи капитанът. - Изглежда обсебен от идеята да защитава страната, да елиминира всеки, който представлява заплаха - дори и тези, които може би не са, стига да смята, че не са патриоти. Мъжът, чието убийство е поръчано в Насау, не е бил терорист. Бил е просто...
- Откровен - допълни Лоръл.
- Прокурорът одобри ли делото? - попита Сакс.
Този път колебанието ѝ може би прикриваше настръхването ѝ при споменаването на шефа ѝ и на разрешението му да води делото. Трудно беше да се каже. Тя отговори равно:
- Информацията за убийството пристигна в офиса ни в Манхатън, НРОС е под наша юрисдикция. С областния прокурор го обсъдихме. Исках този случай, защото имам опит в проблеми с имунитета и защото такива престъпления доста ме притесняват - според мен поръчковите убийства са противоконституционни поради процесуални особености. Прокурорът ме попита дали осъзнавам, че си търся белята. Потвърдих. Той посети министъра на правосъдието в Олбъни, който даде разрешението си да продължа. Така че да, имам благословията му. - Последва втренчен поглед в Сакс, която отвърна със също толкова непоколебимо взиране.