- Студентката, за която споменахте - отбеляза Райм.
- Да, онази, за която... - Ефрейторът се канеше да каже „за която не ви пука“. Линкълн беше сигурен. Но се въздържа.
Защото, разбира се, Райм не беше равностоен съперник. Беше слаб. Някоя неподходяща дума можеше да го разтърси прекомерно.
Лицето му пламна.
- Ефрейторе - поде Пуласки, - може ли да видим копия на докладите за уликите и от аутопсията? Бихме могли да ги прегледаме тук, на място. Няма да ги изнасяме.
„Добър подход“ - помисли си Райм.
- Боя се, че не е възможно, полицай Пуласки. - Поатие успя отново да погледне към Райм.
- Тогава нека набързо да огледаме местопрестъплението.
Поатие се закашля.
- Трябва да го запазя непокътнато в очакване на вести от полицията във Венецуела.
- Ще се постарая местопрестъплението да остане чисто за тях - включи се в играта Райм.
- Въпреки това не мога. Съжалявам.
- Нашето разследване на смъртта на Морено се различава от вашето - сам го изтъкнахте онзи ден. Но въпреки това се нуждаем от някакви веществени доказателства от тук.
„Иначе рискът, който пое онази вечер, когато ми се обади от казиното, ще се обезсмисли“ - беше подтекстът.
Райм много внимаваше да не споменава американските агенции за сигурност или снайперисти. Ако Бахамите искаха венецуелските наркобосове, той нямаше да им се бърка. Обаче му трябваха проклетите улики.
Погледна към плаката с изчезналата студентка.
Беше доста привлекателна, с невинна и широка усмивка.
Наградата за предоставяне на информация беше само петстотин долара. Райм прошепна на полицая:
- Имате балистичен отдел, видях на уебсайта ви. Не може ли поне да видя доклада за куршума?
- Още не са го изследвали.
- Чакат венецуелските власти.
- Точно така.
Райм си пое дълбоко въздух и се помъчи да запази спокойствие:
- Моля ви...
- Ефрейтор Поатие! - прокънтя нечий глас във фоайето.
Мъж с униформа в цвят каки стоеше в рамката на отворена врата и зад него се виждаше полутъмен коридор.
Тъмното му лице - и като цвят на кожата, и като изражение - се взираше към четиримата мъже до стената.
- Ефрейтор Поатие - повтори строго той. Полицаят се извърна и примигна.
- Да, сър!
Мълчание.
- Когато приключите тук, искам да ви видя в кабинета си.
Строгият мъж вероятно беше местната версия на капитан Бил Майърс.
- Слушам, сър. - Младият полицай се извърна притеснено към тях: - Това е заместник-комисар Макферсън. Той отговаря за целия остров Ню Провидънс. Вече трябва да тръгвате. Ще ви изпратя до колата.
Докато ги съпровождаше, той спря неловко да отвори вратата на Райм и отново се помъчи да избегне смущаващата гледка на мъжа в инвалидна количка.
Райм излезе. Том и Пуласки го следваха. Отправиха се към буса.
- Капитане - прошепна Поатие, - поех огромен риск, като ви дадох онази информация: за телефонното обаждане, за мъжа в „Саут Коув Ин“. Надявах се да разследвате от Съединените щати, не от тук.
- Много съм признателен за онова, което ми казахте, но не е достатьчно. Ще ни трябват уликите.
- Невъзможно. Помолих ви да не идвате. Съжалявам, не мога да помогна. - Младият полицай отмести поглед отново към входната врата на фоайето, като че ли шефът му продължаваше да ги наблюдава. Поатие беше бесен, Райм виждаше това. Идеше му да се разкрещи. Но единствената реакция на полицая беше, образно казано, потупване по главата.
Бог да те благослови...
- Нямате работа тук, господине. Останете ден-два, отидете на ресторант. Надали излизате често... - Спря се навреме. После смени темата: - Сигурно сте толкова зает, че не ви остава време да се позабавлявате. До пристана има хубави ресторанти. За туристи.
Оборудвани за инвалиди, защото болните и възрастни пътници пристигат с туристическите кораби.
- Предложих ви да се срещнем другаде, но вие отказахте - настоя Райм.
- Не съм допускал, че наистина ще дойдете.
Райм спря и се обърна към придружителите си:
- Искам да поговоря с ефрейтора насаме.
Двамата мъже се отдръпнаха към буса. Поатие отново плъзна поглед по краката и тялото на криминалиста.
- Бих искал...
- Ефрейторе - гневно го прекъсна Райм, - не си играйте игрички с мен.
Срамът най-сетне се бе превърнал в леден гняв. Полицаят примигна изненадано.
- Дадохте ми няколко следи, които не струват нищо без веществените доказателства в тяхна подкрепа. Можехте да си спестите парите за телефонното обаждане, по дяволите!