- Опитвах се да помогна - оправда се ефрейторът с равен глас.
- Опитвахте се да изкупите вината си.
- Какво?
- Не ми се обадихте, за да ви помогна за случая. Обадихте ми се, за да се оневините за лошата полицейска работа. Подхвърляте ми няколко безполезни трохи и после продължавате да се измъквате с венецуелските власти, както ви е наредено.
- Не разбирам - изстреля Поатие в отговор, също дал воля на гнева си. Лицето му лъсна от пот, очите му бяха съсредоточени и яростни. - Вие печелите парите си в Америка - десет пъти повече от нашите заплати тук, - а ако не ви харесва, можете да си намерите друга работа, на която да печелите пак толкова, че и повече. Ние нямаме такива възможности, капитане. Вече рискувах твърде много. Казвам ви някои неща поверително, а после... - нареждаше бързо и разгорещено. - А после вие пристигате. Вече и комисарят знае! Имам жена и две деца. Обичам ги много. Какво право имате да застрашавате работата ми?
- Работата значи? - гневно изсъска Райм. - Работата ви е да откриете какво се е случило на девети май в хотел „Саут Коув Ин“, кой е изстрелял куршума, кой е отнел човешки живот под вашата юрисдикция. Ето това е работата ви, а не да се криете зад измишльотините на началниците си.
- Не разбирате! Аз...
- Разбирам едно - щом твърдите, че искате да сте ченге, бъдете ченге. Ако ли не, върнете се при инспекциите и лицензите, ефрейторе.
Райм се завъртя и се насочи към буса, откъдето Пуласки и Том го гледаха притеснено и объркано. Забеляза, че някакъв човек ги наблюдава от прозорците. Беше сигурен, че е заместник-комисарят.
32.
След като си тръгнаха от полицейското управление, Том насочи буса на север и на запад през тесните и зле павирани улици на Насау.
- Добре, новобранецо, поставям ти задача. Искам да се поразровиш в „Саут Коув Ин“.
- Няма ли да си тръгваме?
- Разбира се, че няма. Искаш ли да чуеш каква е задачата ти, или ще продължаваш да ме прекъсваш? - И без да дочака отговора му, Райм напомни на младия полицай за информацията, която им бе дал по телефона ефрейтор Поатие онази вечер в Ню Йорк: за обаждането от американец, който се интересува от резервацията на Морено, и за мъжа в хотела в деня преди стрелбата, който разпитвал една от камериерките за Морено - Дон Брънс, техния талантлив снайперист.
- На около трийсет, американец, атлетичен, нисък, с къса кестенява коса - беше запомнил Пуласки от картона.
- Добре. Не мога да отида лично - каза криминалистът. - Доста се набивам на очи. Ще те чакаме на паркинга. Отиди на рецепцията, покажи си значката и разбери от кой номер е звънил онзи човек от Америка, а също каквото успееш за типа, разпитвал за Морено. Не обяснявай много. Само кажи, че си полицай, който разследва инцидент.
- Ще кажа, че идвам право от полицейското управление.
- Хм, това ми харесва. Авторитетно и същевременно неопределено. Ако намериш номера, тоест когато се добереш до него, ще се обадим на Родни Шарнек и той ще се свърже с телефонния оператор. Ясно ли е?
- И още как, Линкълн.
- Какво означава това „и още как“?
- Че ще го направя.
- Това са паразитни изрази. - Райм още беше засегнат и ядосан от предателството на Поатие - и то само отчасти заради отказа му да сътрудничи.
Докато подскачаха по улиците на Насау, на него му хрумна нещо.
- И докато си в хотела, провери дали Едуардо де ла Руа, загиналият репортер, не е оставил там нещо. Багаж, бележник, компютър. И се постарай да го вземеш.
- Как?
- Не знам. И не ми пука. Искам бележките или записите на Де ла Руа, ако е правил такива. Полицията не е събрала прилежно веществените доказателства. Може в хотела да е останало нещо.
- Може да е записал как Морено му казва как някой го следи.
- Че някой го следи - саркастично го поправи Райм. - Иначе изречението е ужасно.
Пуласки въздъхва. Том се усмихна.
Младият полицай се замисли за момент.
- Де ла Руа е бил репортер. Сигурно е имал фотоапарат. Може да е направил снимки в стаята или в хотела преди стрелбата.
- Не се сетих за това. Браво. Да. Може да има снимки на човека, който ги е наблюдавал. - После Райм отново се ядоса: - Венецуелските власти! Пълни глупости!
Мобилният му иззвъня. Погледна кой го търси.
Е, това пък какво беше!
Натисна копчето и каза:
- Ефрейторе?
Да не би да бяха уволнили Поатие? Или се обаждаше да се извини, загдето си е изпуснал нервите и да повтори, че не може да им помогне?
Полицаят съобщи с тих и ядосан шепот: