- Обикновено обядвам късно.
- Моля?
- Заради смяната си - остро продължи Поатие. - Обядвам към три часа. И знаете ли къде обядвам?
- Трябва ли...
- Въпросът е много прост, капитан Райм! - сряза го ефрейторът. - Искате ли да знаете къде обядвам всеки ден?
- Да, искам - успя да изрече Райм, съвсем объркан.
- Обядвам в „Хърикейн“ на Байлу Хил Роуд. Близо до Уест Стрийт. Там обядвам!
Линията прекъсна. Чу се само едно тихо щракване, но Райм си представи как ефрейторът гневно беше стоварил палеца си върху копчето на телефона.
- Е, в крайна сметка той може би ще ни помогне - уведоми другите.
- Или ще ни арестува - каза Пуласки.
Райм понечи да възрази, но реши, че младият полицай има основание.
- В случай че си прав, новобранецо, смяна на плана - каза той. - С Том отиваме да обядваме или да бъдем арестувани. Вероятно и двете. А ти отиваш да душиш в „Саут Коув Ин“. Ще ти наемем кола. Том, минахме ли покрай някоя служба за автомобили под наем?
- „Авис“. Искаш ли да отида?
- Очевидно. Не попитах от любопитство.
- Не ти ли омръзва непрекъснато да си в добро настроение, Линкълн!
- Кола под наем, моля те. Веднага.
Райм видя, че го е търсил Лон Селито. Беше пропуснал обаждането по време на „дискусията“, която бе провел с Поатие. Не му беше оставил съобщение. Райм му звънна, но попадна на гласова поща. Остави съобщение на Лон да му се обади и пъхна мобилния си в джоба.
Том намери офис на „Авис“ с помощта на джипиеса си и насочи колата натам. След броени минути се обади несигурно:
- Линкълн?
- Какво?
- Някой ни следи, сигурен съм.
- Не се обръщай назад, новобранецо!
Райм вече не прекарваше много време в оперативна работа по очевидни причини, но докато беше активен, често работеше на „горещи“ местопрестъпления - там, където извършителят все още можеше да се навърта, за да разбере кои полицаи разследват случая, какви улики намират, а понякога дори за да се опита да убие полицаите. Инстинктите, които си беше изработил след години подобна работа, още действаха. И първото правило беше да не се издаваш, че си погнал някого.
- Една кола се движеше срещу нас, но когато подминахме, направи обратен завой. Отначало не ми се стори подозрително, но ние доста лъкатушим, а колата още е зад нас.
- Опиши ми я.
- Златист мъркюри, с черен винилов таван. На десет години и повече, струва ми се.
На колкото бяха и много други коли тук.
Болногледачът погледна през огледалото си:
- Вътре има двама, не, трима човека. Чернокожи мъже. Към трийсетте. С фланелки, едната сива, другата зелена, с къси ръкави. И един с потник. Не виждам лицата им.
- Говориш точно като полицейски патрул, Том - сви рамене Райм. - Сигурно ченгетата ни държат под око. Онзи комисар, Макферсън, не се радва, когато в града му идват непознати.
Том погледна в огледалото за обратно виждане с присвити очи.
- Не мисля, че са полицаи, Линкълн.
- Защо?
- Шофьорът има обици, а типът до него е с плитки.
- Ченгета под прикритие.
- И си подават един джойнт.
- Добре де, може и да не са ченгета.
33.
Малко неща са по-неприятни от химическия дим след взривяването на пластичния експлозив на самоделна бомба.
Амелия Сакс усещаше миризмата, вкуса. Потръпна от отвратителното нападение.
А и ушите ѝ бучаха.
Сакс стоеше пред онова, което беше останало от „Джава Хът“, и чакаше сапьорите да си свършат работата. Лично би ръководила огледа на местопрестъплението, но експертите по експлозивите от Шести участък на Гринидж Вилидж винаги правеха първия оглед след взривове, за да проверят за вторични неизбухнали устройства, чиято цел е да елиминират спасителните екипи. Това беше разпространен подход, поне в държави, където бомбите бяха средство за отправяне на политически послания. Може би Дон Брънс беше усвоил същото умение в чужбина.
Сакс щракна с пръсти пред ушите си и се зарадва, че въпреки бученето чуваше доста добре.
Отначало ѝ идеше да прихне заради онова, което беше спасило нея и другите клиенти на кафенето.
Двамата с Джери, татуирания управител на „Джава Хът“, бяха отишли в тясната му сумрачна канцелария, където се намираше компютърът на заведението. Дръпнаха си столове да седнат и той въведе паролата за старата система на „Уиндоус“.
- Ето я програмата за охранителните камери. - Той я отвори и после ѝ показа командите за преглед на файловете с разшиpeние .mpg, как да превърта напред и назад, как да прави стоп кадър и да си записва клипчета в отделни файлове, за да ги изпраща по интернет или да ги качи на флашка.