Ресторант ,Хърикейн“ - любопитно име предвид местното време - беше семпъл, намираше се на пресечка в центъра на Насау. Стени в яркосиньо и червено, изкорубен дървен под, няколко оплюти от мухи снимки на местните плажове - или на Гоа, или на Джърси. Не се знаеше. Няколко вентилатора на тавана се въртяха бавно и изобщо не разхлаждаха. Само дразнеха мухите.
Обаче мястото се славеше с някои от най-вкусните храни, които Райм беше опитвал.
Макар да смяташе, че всяко ястие, което можеш собственоръчно да пронижеш с вилица, а не да ти го дават в устата, е по дефиниция хубаво.
- Рапан - чудеше се на глас той. - Досега не съм имал случай с участието на мекотело с една черупка. Веднъж работих с черупки от стриди. Много пикантни. Може ли да се сготви в домашни условия?
Том, който седеше срещу Райм, стана и отиде да поиска рецептата от готвачката. Пълничката жена с червена бандана, която изглеждаше като марксистка революционерка, му я написа и го предупреди да готви с пресни рапани.
- Никога от консерва, никога.
Беше почти три часът и Райм започваше да се пита дали ефрейторът не му е отправил примамливата покана само за да го отстрани, докато, както бе допуснал Пуласки, всъщност подготвя ареста му.
Там обядвам!...
Райм реши да не се притеснява, да хапне още рапани и да пие бира.
В краката им едно сиво-черно куче се молеше за остатъците. Райм пренебрегна дребното мускулесто животно, обаче Том му даде малко рапан и хляб. Беше високо малко над половин метър и имаше клюмнали уши и издължена муцунка.
- Вече няма да те остави на мира - промърмори Райм. - Нали знаеш?
- Сладък е.
Келнерката, по-слабичко и по-младо копие на готвачката, вероятно нейна дъщеря, каза:
- Местен мелез е. Такива ще видите само на тукашните острови. Храним ги с ориз и грах, с каквото падне.
- И се навъртат край ресторантите, така ли? - попита язвително Райм.
- О, да, клиентите ги обожават.
Той изсумтя и се загледа към вратата, откъдето очакваше всеки момент да се появи ефрейтор Поатие или един-двама униформени бахамски полицаи със заповед за арест.
Телефонът му избръмча и той го вдигна.
- Какво става, новобранец?
- Намирам се в „Саут Коув Ин“. Имам го. Имам номера на човека, който е звънил да пита за резервацията на Морено. Мобилна централа в Манхатън.
- Отлично. Така ще се окаже предплатен, непроследим. Обаче Родни ще успее да стесни кръга до относително малък участък. Може би до офис, спортна зала или „Старбъкс“, където снайперистът ни обича да си пийва лате. Надали ще му отнеме...
- Но...
- Не, лесно е. Може да тръгне по обратния ред от ретранслаторните клетки и да интерполира данните за сигнала от околните кули. Снайперистът сигурно вече е изхвърлил телефона, но данните би трябвало да са...
- Линкълн.
- Какво?
- Не е предплатен и още е активен.
Райм остана без думи за миг. Не можеше да повярва на добрия си късмет.
- Готов ли си?
Възвърна дар-словото си:
- Новобранец, говори направо!
- Регистриран е на името на Дон Брънс.
- Нашият снайперист.
- Именно. Използвал е номера на социалната си осигуровка за телефонната сметка и е оставил адрес.
- Къде?
- Пощенска кутий в Бруклин. Ангажирана от фиктивна фирма в Делауер. И номерът на социалната осигуровка е фалшив.
- Обаче имаме телефона. Кажи на Родни да започне да рови за мястото и разговорите. На този етап не можем да вземем официална заповед, но провери дали Лон или някой друг няма да очарова някой съдия, който да позволи петсекундно прослушване за запис на гласа.
Така щяха да могат да сравнят гласа с аудиофайла, изпратен им от информатора, и да потвърдят, че всъщност снайперистът използва телефона в момента.
- И накарай Фред Делрей да провери кой стои зад компанията.
- Добре. Няколко още неща.
„Още няколко неща“ - поправи го мислено Райм, но се въздържа да го стори на глас. Достатъчно изтормози хлапето за днес.
- Репортерът, Де ла Руа, не е оставил нищо в хотела. Дошъл за интервюто с чанта или с куфарче, но са сигурни, че полицията го е взела заедно с телата.
Дали Поатие - ако наистина се появеше и беше склонен да сътрудничи - ще им осигури достъп до тези вещи?
- Още не съм говорил с камериерката за американеца, който ходил в деня преди стрелбата. Започва работа след половин час.