- Компетентно свършена работа, Пуласки. Нали си предпазлив? Да си мяркал онзи онзи форд „Мъркюри“ с типовете, дето пушат дрога?
- Не, но се оглеждам. А при вас как е?... А, чакайте. След като питате мен, значи сте им се изплъзнали.
Райм се ухили. Хлапето учеше бързо.
35.
- Значи Лидия не е проститутка - каза Амелия Сакс.
- Не - отговори Лон Селито, - преводачка е.
- И това не е прикритие за работата ѝ като компаньонка? Сигурен ли си?
- Напълно. При нея всичко е законно. Работи като преводач вече десет години за големи компании и адвокатски кантори. Въпреки това проверих: няма досие - нито в щата, нито във ФБР, нито в Националния информационен център за престъпленията. Изглежда Морено и друг път е работил с нея.
Сакс се изсмя кратко и скептично.
- А аз какво предполагах! Компаньонка, терористка. Братко мили! Ако работи законно, Морено не би я използвал за незаконни срещи, но вероятно знае нещо полезно. Сигурно има много информация за него.
- Би трябвало - съгласи се Селито.
И какво точно знаеше Лидия? Това се питаше Джейкъб Суон, седнал на предната седалка на своя нисан, паркиран в Мидтаун, докато слушаше разговора на двамата, защото отново подслушваше по 3G мрежата лесния за подслушване телефон на Амелия Сакс. Сега се радваше, че взривът в „Джава Хът“ не я беше изпепелил. Тази следа беше златна.
- От какви езици? - попита Сакс. Суон установи кой е човекът, с когото разговаря тя. Лон Селито, друго ченге от Нюйоркската полиция, осведомиха го от техническата служба.
- Руски, немски, арабски, испански и португалски.
Интересно. Суон вече много държеше да се докопа до адреса на преводачката.
- Ще отида да я разпитам.
Е, това щеше да е много удобно - детектив Сакс и свидетелката заедно в частен апартамент. Заедно с Джейкъб Суон и неговите японски ножове.
- Имаш ли писалка?
- Готова съм.
„Аз също“ - помисли си Суон.
- Пълното ѝ име е Лидия... - поде Селито.
- Чакай! - извика Сакс.
Суон се намръщи от силния звук и дръпна мобилния от ухото си.
- Какво?
- Нещо не е наред, Лон. Току-що ми хрумна. Откъде Брънс е знаел за „Джава Хът“?
- Какво искаш да кажеш?
- Не ме е проследил дотам. Бил е там преди мен. Откъде е научил за мястото?
- Мамка му! Мислиш, че подслушва телефона ти ли?
- Възможно е.
„По дяволите!“ - въздъхна Суон.
- Ще намеря друг телефон, стационарен - продължи Сакс, - и ще ти звънна през централата на управлението.
- Добре.
- Хвърлям си мобилния. Ти направи същото.
Връзката прекъсна и Джейкъб Суон остана заслушан в пълна тишина.
36.
Отначало Амелия Сакс само извади батерията от телефона си.
Но после параноята плъзна в тялото ѝ като вода в наводнено бруклинско мазе и тя захвърли апарата през решетката на една канавка пред димящите руини на „Джава Хът“.
Намери един полицай, размени най-малката си банкнота, десет долара, за монети на стойност четири долара, и звънна в полицейското управление от близкия уличен телефон. Прехвърлиха обаждането ѝ до Лон.
- Селито.
- Лон.
- Наистина ли мислиш, че той ни слуша? - попита той.
- Не искам да рискувам.
- Нямам нищо против, но се вбесявам. Имах нов телефон с ,Андроид“. Да му се не види! Готова ли си?
Сакс държеше писалка и беше облегнала бележника си на стоманената полица в телефонната кабинка.
- Казвай.
- Преводачката се казва Лидия Фостьр. - Селито продиктува адреса на Трето Авеню. И телефонния ѝ номер.
- Как са я открили?
- Като са обикаляли - обясни той. - Започнали от последния етаж на офис сградата, откъдето Морено я взел е колата, и тръгнали надолу двайсет и девет етажа. Естествено, успели чак на третия етаж, отнело им цяла вечност. Работела на свободна практика, превеждала за някаква банка.
- Ей-сега ще ѝ се обадя. - После Сакс попита: - Как, по дяволите, е успявал да подслушва телефоните ни, Лон? Не всеки може да го прави.
- Този тип има страхотни връзки - промърмори по-възрастният детектив.
- Знае и твоя номер - напомни му тя. - Пази си гърба.
Той се изсмя дрезгаво:
- Това клише определено би харесало на Линк.
Думите му я накараха още по-силно да усети колко ѝ липсва Райм.
- Ще ти съобщя какво съм научила - каза тя.
Няколко минути по-късно Сакс разговаряше с Лидия Фостър и ѝ обясняваше причината за обаждането си.