После побутна айпада към полицая.
- Ефрейторе, допускам, че не идвате да ни арестувате.
- Хрумна ми - засмя се Поатие. - Бях много ядосан. Но не, идвам да ви помогна отново.
- Благодаря ви, ефрейторе. И сега съвсем честно ще споделя с вас всичко, което знам.
И той му обясни за НРОС, за Мецгър и за снайпериста.
- Стаята на смъртта. Доста безсърдечно име.
Сега, след като вече знаеше, че Поатие е повече или по-малко на негова страна, Райм му каза, че Пуласки чака да поговори с камериерката в „Саут Коув Ин“, за да научи повече за разузнавателната мисия на снайпериста в деня преди стрелбата по Морено.
Поатие се намръщи.
- Полицай от Ню Йорк е принуден да ми върши работата. Ама че положение, и то заради политиката!
Келнерката поднесе храната - гореща яхния със зеленчуци и късчета тъмно месо. Пилешко или козе, предположи Райм. И пържен хляб. Поатие откъсна залък хляб и го даде на уличното куче. След това придърпа чинията към себе си, пъхна салфетката в ризата си като пешкир точно на мястото, където от копчето на якичката му се спускаше верижката към джоба му. Написа нещо на айпада, после вдигна поглед.
- Сега ще се наобядвам и междувременно ще разкажа на Том за Бахамите, за историята, за културата на островите. Ако иска.
- Разбира се.
Поатие побутна айпада към Райм.
- А вие, капитане, сигурно ще искате да разгледате някои снимки от фотогалерията с красивите ни местни пейзажи.
Ефрейторът се обърна към Том и двамата подеха разговор, а Райм започна да разглежда снимките.
Снимка на Поатие и семейството му, вероятно на плажа. Прелестна съпруга и засмени деца. Бяха на барбекю с още десетина човека.
Снимка на залез.
Снимка на училищен концерт.
Снимка на първата страница на доклада за убийството на Морено.
Като същински шпионин Поатие я беше снимал с камерата на айпада. Линкълн погледна към ефрейтора, но полицаят не му обърна внимание и продължи да разказва на Том историята на колонията и да споделя обяда си с уличното куче.
Първо, имаше разказ за последните дни от живота на Морено, както беше успял да ги сглоби ефрейторът.
Заедно с телохранителя си Симон Флорес Морено беше пристигнал в Насау късно в неделя, седми май. Бяха прекарали понеделника в хотела, вероятно в срещи - Морено не беше човек, който ще плува с делфините или ще кара джет. На следващия ден от девет нататък беше имал няколко посетители. Малко след като те си бяха тръгнали, към десет и половина, пристигнал репортерът Едуардо де ла Руа. Стрелбата била към единайсет и петнайсет.
Поатие беше идентифицирал и разпитал другите посетители на Морено. Бяха местни бизнесмени, свързани със селскостопански и транспортни компании. Морено смятал да основе с тях съвместно предприятие, когато открие бахамския клон на своето Движение за местна власт. Бяха законни и уважавани членове на бизнес средите в Насау от години.
Нито един от свидетелите не споменаваше Морено да е бил под наблюдение или някой да е проявявал специален интерес към него - освен телефонното обаждане в деня преди пристигането му и кестенявия американец.
След това Райм разлисти страниците на доклада от местопрестъплението. Разчарова се. Екипът на бахамската полиция беше открил седемдесет и седем отпечатъци от пръсти - освен на жертвата, - но беше анализирал едва половината. А те всички бяха на служители на хотела. В бележка се казваше, че останалите снети отпечатъци са изчезнали.
Не беше направен почти никакъв опит да бъдат събрани веществени доказателства, свързани със самите жертви.
Обикновено при убийство, извършено от снайперист, подобна информация за мястото, където е застреляна жертвата, не беше особено полезна, защото стрелецът се намираше на доста голямо разстояние. В този случай обаче снайперистът бил в хотела, макар и един ден преди това, а може би дори е влизал в Стаята на смъртта, за да огледа околността и ъгъла за стрелба. Може би беше оставил следи в стаята, дори и да са само обвивки от бонбони и няколко цигарени фаса до пепелника близо до тялото на охранителя.
Обаче следващите страници на айпада, снимки на самата Стая на смъртта, бяха истинско просветление. Морено беше застрелян в дневната на апартамента. Всичко и всеки в стаята бяха посипани със стъкла. Морено лежеше проснат на дивана, с отметната назад глава, отворена уста, кърваво петно на ризата, в средата на което имаше голяма черна точка - входящата рана. Тапицерията зад него беше покрита с тъмна кръв и съсирени петна от голямата изходяща рана, причинена от куршума на снайпериста.