Другите жертви лежаха по гръб близо до дивана: единият беше едър латиноамериканец, идентифициран на снимката като Симон Флорес, телохранител на Морено, а другият беше оплешивяващ мъж с брада на петдесет и няколко години - репортерът Де ла Руа. Бяха покрити със счупени стъкла и кръв, кожата им беше разкъсана и нарязана на няколко места.
Куршумът беше сниман на пода до малка табелка за улики с номер 14. Беше заседнал в килима на няколко метра зад дивана.
Райм разлисти страницата, очаквайки да види още нещо.
Но следваше отново снимка на ефрейтора със съпругата му, седнали на плажни шезлонги.
Без да поглежда към него, Поатие каза:
- Това е всичко.
- А аутопсията?
- Правена е. Нямаме резултатите.
- Дрехите на жертвата? - попита Райм.
Сега вече погледна криминалиста.
- В моргата са.
- Помолих служителя си в „Саут Коув Ин“ да потърси фотоапарата на Де ла Руа, касетофона му и нещо друго, ако е носел. Каза, че и те са в моргата. Бих искал да ги видя.
Поатие се засмя скептично:
- И аз бих искал.
- Как така?
- Да, правилно ме разбрахте, капитане. Когато помолих за тези предмети, те бяха изчезнали, както и по-ценните лични вещи на жертвата.
Райм забеляза на снимката, че телохранителят е носел часовник „Ролекс“, а до репортера лежеше златна писалка.
Поатие додаде:
- Явно човек трябва много бързо да прибира уликите, когато прави оглед на местопрестъпление. Сега се уча. Помните ли адвоката, за когото споменах?
- Известният адвокат.
- Да - потвърди той с усмивка. - След като е бил убит, преди пристигането на детективите половината от кантората му била ограбена.
- Обаче имате куршума - каза Райм.
- Да. В хранилището за веществени доказателства. А срещата със заместник-комисар Макферсън, след като вие си тръгнахте от управлението? Нареди ми да му предам всички улики по случая „Морено“. Постави ги под свой контрол и запечата шкафа. Никой няма достъп. Освен това ми забрани да контактувам с вас.
- Наистина не искат разследването да напредне, нали? - въздъхна Райм.
Ефрейторът отвърна с горчивина, която не беше долавял в думите му преди:
- Но случаят всъщност се придвижи напред. Дори е приключен. Картелите са убили жертвата като отмъщение за едно или за друго. Кой би могъл да знае точно с тези непроницаеми картели? - Направи гримаса той. После снижи глас: - Е, капитан Райм, не успях да ви осигуря веществените доказателства, на които се надявах. Но мога да ви бъда екскурзовод.
- Екскурзовод ли?
- Разбира се. Имаме превъзходна туристическа атракция на югозападния бряг на остров Ню Провидънс. Вдадено в морето парче земя, дълго около осемстотин метра, на което бушуват урагани и където има предимно скали, плажове и тъмен пясък. Основните забележителности са едно сметище, металообработващ завод, споменаван често заради замърсяването на въздуха, и цех за рециклиране на автомобилни гуми.
- Очарователно! - отбеляза Том.
- Много е популярно. Поне за един американски турист. Посетил го е на девети май. Към единайсет и петнайсет сутринта. Едно от най-привлекателните места, на които се е насладил, бил хотел „Саут Коув Ин“. Безпрепятствена гледка, точно на две хиляди сто и десет метра. Мислех, че като туристи в нашата страна на вас мястото също ще ви допадне. Прав ли съм?
- Разбира се, ефрейторе.
- Тогава да вървим. Кариерата ми като екскурзовод няма да продължи дълго.
38.
Докато фучеше през центъра на града, Амелия Сакс проведе разговор с Родни Шарнек от отдела за компютърни престъпления. Тя използваше предплатен мобилен телефон - платен в брой от собствения ѝ джоб, разбира се - и беше сигурна, че разговорът не е бил засечен от мъжа, когото преследваха.
Шарнек я осведоми, че снайперистът в момента провежда разговор близо до Уолстрийт и се движи пеша.
Полицаят съобщи на Сакс най-общо местоположението на човека и сега тя летеше натам. Когато пристигна, му се обади отново и Родни се помъчи да уточни координатите.
Сакс натисна до долу съединителя на своя торино кобра и рязко смени скоростите, изравни оборотите и после ускори, като остави на бетона черна гумена диря.
Лъкатушеше през натовареното движение, докато не се натъкна на задръстване. „Хайде, хайде.“ Зави по една уличка на изток и се помъчи да направи обратен завой, но се наложи да промени траекторията му, за да избегне пешеходец, който пресича неправилно. Опита отново и не след дълго се стрелна по страничните улички, отправяйки се на изток и на юг към центъра.