- По дяволите! - промърмори, натъкнала се на поредното задръстване, и реши да тръгне по най-близката странична уличка, която изглеждаше по-свободна, обаче тя се оказа еднопосочна в обратната на нейната посока. Маневрата предизвика паника у шофьорите и предизвика симфония от дисхармонични клаксони. И няколко средни пръста. След това тя се стрелна покрай едно жълто такси точно преди шофьорът да се прибере към тротоара, и излезе на Бродуей в южна посока. Спря на повечето червени светофари.
Много противоречия съпътстват предоставянето от страна на мобилните оператори на данни относно използването на даден телефон и местоположението му. Обикновено при спешен случай операторите съдействат на полицията и без съдебна заповед. Обаче в другите случаи изискват заповед. Родни Шарнек не желаеше да рискува, затова след като научи номера на снайпериста от Пуласки на Бахамите, се свърза със съдия и си осигури нужния документ - за петсекундно подслушване, за вземане на гласов отпечатък и за проследяване на местоположението.
Шарнек научи, че телефонът се използва близо до ъгъла на Бродуей и Уорън Стрийт, извличайки тази информация посредством основна триангулация, която му даде приблизителни резултати. В момента работеше над интерполирането на данните за сигнала от близките антени на мрежата. Заради по-големия брой ретранслатори претърсването на градските зони беше много по-лесно, отколкото в провинцията. Недостатъкът, разбира се, беше, че в която и да е зона на града има много повече потребители, затова е по-трудно да изолираш заподозрения си, отколкото в селска зона.
Шарнек се надяваше да се добере до джипиес данните, което беше златното правило на проследяването и щеше да му даде местоположението на снайпериста с точност до метър-два.
Най-сетне Сакс пристигна близо до мястото, направи завой с шейсет километра в час, едва не се блъсна в автобус и сергия за хот-дог и спря на една пресечка на Бродуей. Усети мириса на нагорещени гуми, едновременно носталгичен и успокоителен.
Огледа стотиците минувачи, около десет процента от които говореха по телефона. Дали стрелецът беше сред хората, които гледаше в момента? Слабичкият млад мъж с късата прическа, облечен с панталони в цвят каки и работна риза? Приличаше на военен. Или намръщения мъж с тъмна кожа и зле ушит костюм, който се озърташе подозрително зад тъмните си очила? Приличаше на наемен убиец, а можеше да бъде и счетоводител.
Колко дълго Брънс щеше да говори по телефона, зачуди се Сакс. Ако прекъснеше разговора, пак можеха да го следят, стига да не извади батерията. Обаче беше по-лесно да намериш някого, който действително използва телефона.
Освен това си напомни, че това може и да е капан. Много ясно помнеше експлозията в „Джава Хът“. Снайперистът знаеше за разследването. Явно знаеше и за нея - беше научил за кафенето точно защото беше подслушвал телефона ѝ. По гърба ѝ отново се спусна електрическата тръпка на страха.
Мобилният ѝ звънна.
- Сакс.
- Засякох го с джипиеса - съобщи Родни Шарнек възбудено като тийнейджър (веднъж ѝ беше казал, че да работи като ченге му е почти толкова забавно, колкото да играе на видеоигри). - Следим го в реално време на сървъра на оператора. Върви от западната страна на улицата, на Бродуей. В момента е на „Веси“.
- Тръгвам. - Сакс се запъти в посоката, която той ѝ указа, и усети болка в десния си хълбок. Като че ли коляното не стигаше! Бръкна в задния си джоб - напипа мимоходом сгъваемото си ножче и измъкна блистер с аврил. Разкъса го със зъби, бързо глътна хапчетата и изхвърли опаковката.
Приближаваше към мишената си възможно най-бързо.
- Той спря. Може би за огънче - оповести Шарнек.
Лъкатушейки сред пешеходците, както го беше правила сред колите преди малко, Сакс се приближи до кръстовището, където червен светофар беше спрял уличното движение и пешеходците, запътили се на юг.
- Още е там - каза Шарнек. В момента в кабинета му не гърмеше рокмузика.
Сакс видя, че на петнайсетина метра пред нея червеният светофар се сменя със зелен. Хората, които чакаха на тротоара, се люшнаха напред.
- Той тръгва. - След една пресечка Шарнек съобщи равнодушно: - Прекъсна връзката.
Мамка му!
Сакс избърза, за да се опита да види дали някой не прибира в този момент мобилния си. Никой. Нямаше как да не си помисли, че вероятно току-що приключилият разговор ще бъде последният, който човекът ще проведе от този телефон. В крайна сметка снайперистът беше професионалист. Сигурно знаеше, че мобилните крият опасности. Може би дори я беше забелязал и беше запратил телефона си в канавката, както беше направила самата тя.