- Работното му място - каза тя на Селито.
39.
Ужасна новина - милият господин Морено е мъртъв.
В апартамента си на Трето Авеню Лидия Фостър си приготви чаша кафе, като избра аромат на лешник от стотиците капсули, и се върна в дневната, чудейки се кога ли ще дойде полицайката.
Лидия много го харесваше. Умен, галантен. И голям джентълмен. Знаеше, че има доста хубава фигура и че хората биха я описали кото привлекателна, но за разлика от някои мъже, използвали услугите ѝ като преводачка, господин Морено нито веднъж не бе флиртувал с нея. Когато за пръв път превежда за него преди няколко месеца, той ѝ показа снимки на децата си - божествени! Някои мъже го правят като прелюдия към свалката, което според нея беше много противно дори за самотни бащи. Обаче господин Морено след това ѝ показа снимка на жена си и оповести с какво нетърпение очаква годишнината от сватбата им.
Какъв възпитан човек - държеше ѝ вратата, нищо че имаха шофьор. Морено беше очарователен. И разговорлив. Бяха водили доста интересни разговори. Например и двамата обожаваха думите. Той пишеше за блогове и за списания и беше радиоводещ, а тя си изкарваше прехраната, като превежда думите на други хора. Поговориха си за сходствата между езиците и дори за някои конкретни особености: за падежите номинатив, датив и генетив, както и за глаголни спрежения. Той сподели с нея, че ненавижда английския, макар да е майчиният му език, което ѝ се стори любопитно. Може и да не ти допада звученето на някой език, защото е прекалено остро - например на немския или на кхоса, - да си озадачен от трудността, с която го овладяваш, например японски, но да не харесваш някой език най-общо - Лидия не беше чувала за такова нещо.
Той го описваше като хаотичен и ленив (всички неправилни конструкции), объркващ и лишен от изисканост. Оказа се, че причината за неговата неприязън е много по-различна.
- И принуждават хората по цял свят да го говорят, независимо дали им харесва. Просто поредният начин другите държави да станат зависими от САЩ.
Господин Морено обаче имаше особено мнение за доста неща. Заговори ли за политика, не можеш да го спреш. Лидия установи, че не ѝ се мисли по тези въпроси.
Трябваше да каже на детектива, че господин Морено беше притеснен за сигурността си. Докато се движеха из града, той често се озърташе. Веднъж, тъкмо си тръгваха от една среща и се бяха запътили към следващата, той внезапно се закова на място.
- Онзи човек? Не го ли видяхме и преди, пред другия офис? Да не би да ни следи?
Беше бял млад мъж със сериозно лице, който разглеждаше списание. Това се бе сторило странно на Лидия, като от стар криминален филм, в който детективът се преструва, че чете вестник на улицата, докато шпионира заподозрения. Никой не се мотае по улиците на Ню Йорк, разлиствайки нещо за четене. Сега хората проверяват айфоните или блекберитата си.
Тя щеше да разкаже на полицайката за този случай - може би този мъж беше свързан със смъртта на господин Морено.
Ровейки из папките си, събра бележките от ангажиментите си с господин Морено през последните няколко месеца. Беше запазила всичко. Като преводачка от време на време работеше с полицията и със съда. Беше ѝ станало навик да подхожда прецизно към съхранението на всичките си материали по тези случаи, защото неправилно перифразиране на въпрос на детектив или на отговор на заподозрян можеше да доведе до осъждането на невинен човек или до освобождаването на виновника. Същото старание се беше пренесло и в другите ѝ ангажименти като преводачка.
Полицията щеше да получи близо хиляда страници преводен материал от и относно покойния господин Морено.
Интеркомът ѝ звънна и тя отговори:
- Да?
- Госпожице Фостър, аз съм от Нюйоркската полиция - представи се мъжки глас. - Детектив Сакс е говорила с вас по-рано. Задържаха я и тя ме помоли да мина и да ви задам няколко въпроса за господин Морено.
- Разбира се, качете се. Апартамент 12 Б.
- Благодаря ви.
Няколко минути по-късно на вратата се почука. Тя надникна през шпионката и видя приятен на вид мъж на трийсет и няколко години, облечен с костюм. Държеше кожен портфейл със златиста значка.
- Заповядайте - каза тя, отключи вратата и свали веригата.
Той кимна за поздрав и пристъпи вътре.
Още щом прекрачи прага ѝ обаче, тя забеляза, че нещо не е наред с ръцете му. Бяха набръчкани. Не, всъщност носеше ръкавици с телесен цвят. Лидия се намръщи.
- Чакайте... .
Преди да успее Ла извика, той силно я удари през гърлото с разперена длан.
Задавена и разплакана, тя се строполи на пода.