„Плуването забранено!“
Сериозно?
- Маранята е гъста, а хотелът е доста далече. Как изобщо е виждал, че да се прицели в мишената? - каза Том.
- Според мен със специален уред. Адаптивна оптика, лазери.
Райм беше смаян. Очевидно ефрейторът беше проучил случая много по-задълбочено, отколкото им беше казал - и отколкото би се зарадвал да научи заместник-комисар Макферсън.
- Възможно е и денят да е бил по-ясен.
- Тук никога не е ясно - обади се Поатие и махна с ръка към ниския комин над цеха за гуми, който бълваше отровнозелен пушек.
След това, заобиколени отвсякъде с вонята на развалени яйца и на гореща гума от замърсяването, те се приближиха към брега. Райм огледа земята, търсейки най-подходящото място за укритие на снайперист - прикрито и хлътнало, за да може да облегне пушката. Пет-шест места биха свършили работа.
Никой не им попречи, бяха почти сами. Някакъв пикап приближи и паркира от отсрещната страна на пътя. Шофьорът, облечен със сива риза с петна от пот, отиде до каросерията на пикала, говорейки по мобилния си телефон, и започна да изхвърля навън край пътя чували със смет. Явно бахамците не смятаха замърсяването за престъпление. Райм чуваше смехове и викове от другата страна на оградата край цеха за метал, но иначе бяха сами.
Търсейки мястото на снайпериста, прекосяваха бурените и голи участъци с пясък и пръст, а инвалидната количка се справяше относително добре на неравния терен. Поатие и Том можеха да се приближат повече до ръба, а Райм им обясни какво да търсят: вдлъбнатини, подрязани храсти, следи от стъпки или от обувки, които водят към равен участък.
- И оглеждайте песъчливите места.
Дори гилзата оставя характерна следа.
- Би трябвало да е професионалист - обясни Райм. - Вероятно е имал триножник или торби с пясък, на които да постави пушката, но е възможно да е използвал камъни и да ги е оставил подредени. Оглеждайте се за камъни с необичайно положение, може би натрупани един върху друг. От такова разстояние снайперът трябва да е абсолютно стабилен. - Той примигна - очите му пареха от мръсния въздух и от вятъра. - Много ми се иска да намерим малко метал - каза. Обаче се съмняваше, че снайперистът е оставил празни галзи. Професионалистите винаги ги събират, защото те дават богати сведения за оръжието и за стрелеца. Райм все пак надникна към водата, чудейки се дали не може там да е изхвърчала някоя гилза. Водата беше тъмна и вероятно много дълбока. - Добре ще е да имахме водолаз.
- Официалните ни гмуркачи не са на наше разположение, капитане - изрече със съжаление Поатие, - защото това не е официално разследване.
- Само обиколка на острова.
- Точно така.
Райм се приближи с количката си до ръба и надникна надолу.
- Внимавай - провикна се Том.
- Обаче аз се гмуркам - додаде Поатие. - Мога да се върна и да проверя дали има нещо на дъното. Ще взема екип от участъка на пристанището.
- Бихте ли го направили, ефрейторе?
Той също се взираше във водата.
- Да. Утре ще...
Случилото се след това беше светкавично.
Щом чуха тракащото окачване и съскащия двигател, тримата се обърнаха към черния път, по който току-що бяха дошли. Видяха златистия форд да се носи право към тях, вече само с двама пътници.
Райм прозря. Погледна назад и видя мъжа със сивата фланелка, който изхвърляше смет от пикапа, да пресича пътя и да се мята върху Поатие, който вадеше оръжието си. Пистолетът изхвърча. Нападателят бързо се изправи и силно ритна пъшкащия ефрейтор по главата.
- Не! - изкрещя Райм.
Фордът спря със свирене на спирачки и отвътре изскочиха двамата мъже, които по-рано бяха забелязали да ги следят - онзи с плитките и жълтата риза без ръкави и партньорът му, по-нисък и със зелена фланелка. Мъжът в зелено издърпа телефона от ръката на Том и го накара да се превие надве с един удар в корема.
- Недей! - изкрещя Райм.
Мъжът със сивата фланелка попита партньорите си:
- Добре, виждате ли още някой?
- Не.
Разбира се, затова говореше по телефона. Изобщо не беше дошъл да изхвърля смет. Беше ги проследил и по телефона беше съобщил на другите, че жертвите им са пристигнали на мястото на убийството.
Поатие се мъчеше да си поеме въздух, притиснал корема си с ръце.
- Ние сме американски полицаи - каза Райм. - Работим с ФБР. Не влошавайте положението си. Просто си вървете.
Все едно нищо не беше казал.
Мъжът в сиво се приближи до пистолета на Поатие в прахта на около три метра встрани.