Защо?
След това Сакс се свърза по радиостанцията с колегите си, за да се качат да правят снимки и да заснемат на видео.
На вратата се спря и за последен път погледна към тялото на Лидия Фостър.
„Съжалявам, Лидия - помисли си. - Не съобразих! Трябваше да се досетя, че ще подслушват и стационарните телефони край „Джава Хът“. Трябваше да се досетя, че извършителите са двама.“
Още нещо хрумна на Сакс: съжали, че се е забавила и не е получила информацията, която можеше да ѝ осигури тази жена. Подробностите, които знаеше преводачката, и записките ѝ явно бяха от огромно значение. Иначе защо му е било да я разпитва? А сега, след като бяха взели документите, явно се канеха да ги унищожат.
Сакс се извини на Лидия Фостър за втори път заради тази своя себична мисъл.
Навън свали гащеризона и го изхвърли в торба, за да бъде изгорен - целият беше опръскан с кръвта на Лидия. Дезинфектира ръцете си. Провери пистолета си. Огледа района за някаква заплаха. Видя само стотици тъмни прозорци, мрачни задънени улички, спрели коли. Всяко едно от тези неща беше идеален наблюдателен пункт, от който неизвестният извършител да я държи на прицел.
Канеше се да закачи и калъфа на телефона си на мястото му, но се спря и извади айфона си. „Наистина ми се иска да поговоря с Райм“ - помисли си.
Натисна бутона за бързо набиране на последния си предплатен мобилен - неговия номер. Обаче обаждането беше прехвърлено направо на гласовата му поща. Зачуди се дали да остави съобщение, но затвори. Не беше сигурна какво точно иска да му каже.
Може би просто, че ѝ липсва.
43.
Линкълн Райм примигна. Очите му пареха ужасно, в устата му се бореха различни вкусове - сладникавият петрол и киселите химикали.
Току-що беше дошъл в съзнание и за своя изненада не кашляше толкова, колкото очакваше. На устата и носа му имаше кислородна маска и той дишаше дълбоко. Гърлото обаче го болеше, така че явно беше кашлял силно преди, когато бе на прага на смъртта.
Озърна се и установи, че е в изключително горещата задна част на една линейка, паркирана на ивицата суша, където ги нападнаха. В далечината виждаше „Саут Коув Ин“ над развълнувания синьо-зелен залив. Набит парамедик с кръгло черно лице се беше привел над него с фенерче и преглеждаше очите му. Свали кислородната маска, за да провери устата и носа на Райм.
Лицето на парамедика, много тъмно, не издаваше нищо. Накрая той каза с американско, не с британско произношение:
- Тази вода! Отвратителна. Изливи. Химикали. Всякакви неща. Но положението не е зле. Само дразнене. Боли ли ви?
- Щипе. Много. Да.
Като че ли накъсаният говор на парамедика беше заразен. Райм си пое дълбоко въздух:
- Моля ви, кажете ми! Двамата мъже, които бяха с мен? Какво...
- Как са дробовете му?
Въпросът идваше от Том Рестън, който се приближаваше към задната част на линейката. Болногледачът му се закашля веднъж, после още веднъж. Силно.
Райм овладя собствената си кашлица и изненадано рече:
- Ти... добре ли си?
Том посочи към очите си, които бяха кървавочервени.
- Нищо сериозно. Ама проклетата вода е адски мръсна.
Много зле. Изливи...
Райм забеляза, че Том е вир-вода, което даваше отговор на някои въпроси. Първо, явно той му беше спасил живота. И второ, изглежда, двата изстрела, които беше чул, са били за Майкъл Поатие.
„Имам жена и деца, за които се грижа. Много ги обичам...“
Райм беше съсипан от смъртта на този човек. След убийството на ефрейтора Том вероятно се беше хвърлил във водата, за да спаси Райм, докато нападателите са бягали.
Парамедикът отново преслуша гърдите му.
- Невероятно. Дробовете ви са добре. Виждам белега, вентилатора, но белегът е стар. Справили сте се добре. Тренирате. А и протезата на дясната ви ръка. Чел съм за това. Много впечатляващо.
Само че не достатъчно, за да спаси Майкъл.
Парамедикът се надигна и каза:
- Ще промия устата и очите ви с вода. Нищо друго. Бутилирана. Три-четири пъти дневно. И се прегледайте при лекар. Когато се приберете у дома. Ей сега се връщам. - Той се обърна и се отдалечи.
- Благодаря ти, Том. Благодаря ти - каза Райм. - Отново ми спаси живота, и то не с клондин. - Лекарството за смъкване на кръвното налягане след пристъп на автономна дисрефлексия. - Пробвах вентилатора.