От друга страна, онази нощ миналата седмица беше нещо повече от предвиденото. Беше го таксувала само за два часа, но беше останала с него цялата нощ. Не беше като в „Хубава жена“, разбира се, но пък бяха прекарали добре.
Договорените часове бяха отлетели бързо, докато нежният влажен ветрец влизаше и излизаше през прозореца, а шумът на океана ритмично нарушаваше тишината. Беше я попитал дали ще остане и Анет се беше съгласила. Хотелската му стая имаше кухненски бокс и Джейкъб Суон приготви късна вечеря. След като пристигна в Насау, си беше купил малко козе месо, лук, кокосово мляко, олио, ориз, лют сос и местни подправки. Опитно отдели месото от кокала, наряза го на хапки и го маринова. До единайсет вечерта яхнията беше къкрила на бавен огън в продължение на шест часа и беше готова. Изядоха храната и пиха червено вино от долината на Рона.
После се бяха върнали в леглото.
- Как е работата? - попита той и кимна към магазина, за да стане ясно за коя работа говори, въпреки че почасовата работа в „Дийп Фън“ ѝ докарваше клиенти, които ѝ плащаха много повече, отколкото за шнорхели под наем. (Иронията в името на магазина не убягваше и на двамата.)
Анет сви прекрасните си рамене:
- Не е зле. Икономиката е в криза, обаче богаташите все още търсят контакт с коралите и рибите.
Буренясалият двор беше украсен с голи гуми и бетонни блокове, няколко вдлъбнати и ръждясали обвивки на уреди, чиито вътрешности отдавна бяха изтърбушени. С всяка секунда ставаше все по-горещо. Навсякъде беше пусто и прашно, имаше празни консервени кутии, храсти за подрязване, избуяла трева. Разнасяха се остри миризми на печена риба на грил, зелен лимон, банани и на запален боклук.
И онази подправка. Каква ли беше?
- Не си спомням да съм ти казвала къде работя - кимна тя към магазина.
- Каза ми - изтри той изпотеното си лице.
- Не ти ли е горещо със сако?
- Имах среща на закуска. Трябваше да изглеждам официално. Върнах се само за деня. Не знам каква ти е програмата...
- Довечера? - предложи Анет.
- Имам друга среща. - Лицето на Джейкъб Суон не изразяваше никакви емоции. Просто я погледна в очите и го каза. Нямаше съжаление, нито момчешки флирт. - Надявах се да се видим сега. - Представи си, че правят секс. Това почувства.
- Какво беше онова вино?
- Което сервирах с вечерята ли? „Шатоньоф дьо Пап“. Не си спомням от коя винарна.
- Беше страхотия.
Това не беше дума, която Джейкъб използваше често - по-скоро никога, - но реши, че виното наистина беше такова. Връзките на долнището на банския ѝ висяха, готови да бъдат развързани. Джапанките ѝ показваха сини нокти и златни пръстени на големите пръсти. Отиваха на халките на ушите ѝ и на сложната комбинация от златни гривни.
Анет също го измери с поглед, спомняйки си мускулестото му тяло, тънкия кръст, силните гърди и ръце. Изваяни. Тренираше здраво, за да ги оформи.
- Имах планове, но... - Изречението завърши с усмивка.
Докато вървяха към колата му, тя го хвана за ръка. Той я съпроводи до предната седалка. Вътре тя му даде напътствия как да стигне до апартамента ѝ. Той запали колата, но спря, преди да превключи на скорост.
- О, забравих. Може и да не се обадих, но ти донесох подарък.
- Не може да бъде! - изписка от удоволствие тя. - Какъв?
Той извади кутия от раницата на задната седалка, която използваше и като делово куфарче.
- Харесваш бижута, нали?
- Че кое момиче не обича? - попита Анет.
Докато тя отваряше кутията, той поясни:
- Това не замества таксата ти, а е допълнение към нея.
- О, моля те - отвърна тя с усмивка и се съсредоточи върху отварянето на дългата тясна кутия. Суон огледа улицата. Все още беше пуста. Прецени ъглите, дръпна лявата си ръка назад - отворена, с раздалечен палец и показалец, - и удари жената силно по гърлото по един особен начин.
Тя изпъшка. Повдигна се назад и хвана шията си.
- Ъх, ъх, ъх...
Ударът беше рискован. Трябва да го нанесеш нежно, за да не смачкаш напълно трахеята на жертвата и тя да може да говори, но да не може да вика.
Взираше се в него. Може би се опитваше да изрече името му - фалшивото име, което ѝ беше казал миналата седмица. Суон имаше три американски и два канадски паспорта и кредитни карти с пет различни имена. Не помнеше кога за последен път беше използвал Джейкъб Суон с някого, когото не познава добре.
Изгледа я спокойно и се обърна, за да извади тиксото от раницата си.
Суон си сложи латексови ръкавици с телесен цвят и откъсна парче тиксо от ролката. Поспря. Това беше. Подправката, която готвачът наблизо беше добавил към рибата.