- Знам. Беше се оплел около врата ти. Наложи се първо да го сваля. Прииска ми се ножчето на Амелия да е у мен.
- Обаче Майкъл - въздъхна Райм. - Ужасно е!
Том взе един апарат за кръвно налягане от линейката и премери кръвното на Райм. Междувременно сви рамене и отбеляза:
- Не е толкова сериозно.
- Кръвното ли?
- Не, имам предвид Поатие. Тихо. Трябва да ти чуя пулса.
Линкълн беше сигурен, че не е чул както трябва, че в ушите му още има вода.
- Но...
- Шшшшт. - Помощникът притискаше отмъкнатия стетоскоп към ръката на Райм.
- Ти каза...
- Тихо! - След малко кимна: - Кръвното е добре. - Том хвърли поглед в посоката, където беше изчезнал парамедикът. - Не че не му вярвам, но исках да се уверя...
- Как така не е сериозно? Какво стана с Майкъл?
- Нали видя - изритаха го и го удариха. Но не е сериозно.
- Не е застрелян!
- Застрелян ли? Не, не е.
- Чух два изстрела.
- А, това ли!
- Какво искаш да кажеш? - ядоса се Райм.
- Помниш ли онзи тип със сивата фланелка, който те бутна във водата? - обясни Том. - Той стреляше по Рон.
- Пуласки? Боже, той добре ли е?
- И той е добре.
- Какво се случи, по дяволите?
Том се засмя:
- Радвам се, че се чувстваш по-добре.
- Какво се случи?
- Рон приключил в „Саут Коув Ни“ и решил да дойде тук. Ти си му казал къде отиваме. Пристигна с колата под наем, след като ти отиде да поплуваш. Видял какво става и налетя с колата направо на онзи с пистолета, направо го смаза. Типът стреля два пъти по колата, но явно решиха, че Рон е само първото подкрепление, затова скочиха във форда и си плюха на петите.
- Майкъл добре ли е?
- Както вече ти казах.
Облекчението му беше неизмеримо. Райм се смълча, докато оглеждаше развълнуваната вода наоколо и една дъга от пръски ниско на запад.
- А какво стана с инвалидната количка?
- Е, тя не е никак добре - поклати глава помощникът му.
- Негодници! - промърмори Райм. Не изпитваше сантиментални чувства към железарията - нито личната, нито професионалната. Обаче се беше привързал към инвалидната си количка по практични съображения, защото беше хубава машинка и защото здравата се беше потрудил да я овладее. Управлението на инвалидна количка си е истинско умение. Беше бесен на ония негодници.
Том продължи:
- Взех назаем една от техните. - Погледна към медицинския екип. - Не е моторизирана. Аз ще съм ти водачът.
Появи се още един човек.
- Е, новобранецът е спасил положението.
- Не изглеждаш много зле - оповести Пуласки. - Мокър си. Май не съм те виждал мокър друг път, Линкълн.
- Какво научи в хотела?
- Немного. Камериерката в основни линии потвърди онова, което ни каза ефрейтор Поатие. Американец с приятна външност разпитвал за Морено и за апартамент 120. Казал, че му е приятел и смята да организира парти в негова чест. Искал да знае кой е с него, какъв е графикът му, кой е приятелят му - допускам, че става дума за телохранителя.
- Парти значи - изсумтя Райм и огледа линейката. Парамедикът се върна с двама помощници, единият от които буташе инвалидна количка. Райм ги попита: - Да ви се намира бренди или нещо подобно?
- Бренди ли?
- Медицинско бренди.
- Медицинско бренди ли? - смръщи се мъжът с едрото лице. - Я да си помисля. Може би лекарите тук предписват по малко - като се има предвид, че сме остров от Третия свят. Аз обаче съм пропуснал този курс, докато учех в Мериленд.
Туш!
Медикът обаче беше видимо развеселен, а не оскърбен, и даде знак на помощника, който настани Райм в инвалидната количка. Не помнеше кога за последен път беше сядал на такава без батерия или мотор и усещането за безпомощност не му хареса. Върна го към времето на инцидента.
- Искам да видя Майкъл - каза той и машинално пресегна към регулатора на стола, преди да си спомни, че такъв няма. Не си направи труда да търси спирачката на колелото, за да поеме напред. След като не можеше да натисне проклетия спусък на пистолета, нямаше да успее да задвижи и собственото си мъртво тегло по разбития асфалт и пясъка с една ръка.
Том го избута на трийсетина крачки, където Поатие седеше на дебела и напоена с креозот греда до двама бахамски полицаи, реагирали на спешното обаждане.
Поатие се изправи.
- А, капитане, разбрах, че си добре. Хубаво, хубаво. Изглеждаш само малко посмачкан.
- И мокър - повтори Пуласки. С което предизвика усмивката на Том и гримасата на Райм.