- Адски добра работа, новобранецо.
- Това по-добре ли е от компетентна?
- Свръхкомпетентна.
Младият полицай се засмя.
- Имах предчувствие, че искате да си спечелите малко време.
- Точно така. Много ми хареса това с посолството, между другото.
- Импровизирах. И сега какво следва?
- Ще оставим хляба да се изпече - загадъчно отговори Райм. - И ще проверим дали не може да си пийнем от този бахамски ром, за който слушам да говорят.
44.
В салона на къщата, тоест в лабораторията, Амелия Сакс вкара пластмасова касетка с веществените улики от местопрестъплението в дома на Лидия Фостър.
- Линкълн обаждал ли се е? - попита тя Мел Купър, който изгледа касетката с интерес.
- Не.
Купър, криминологичният лаборант, вече официално беше на борда благодарение на едно обаждане на Лон Селито и капитан Майърс, които уредиха прехвърлянето му в участъка на Райм. Купър, детектив от Нюйоркската полиция, беше оплешивяващ, дребен и носеше дебели очила като на Хари Потър. Човек би заподозрял, че извънработното му време е заето с решаване на математически ребуси и четене на „Сайънтифик Американ“, обаче всъщност голяма част от свободното си време той посвещаваше на участието си в състезания по салонни танци със своята ослепителна скандинавска приятелка, преподавателка по математика в Колумбийския университет.
Нанс Лоръл седеше на бюрото си. Измери с празен поглед веществените доказателства, после полицайката, и Сакс не знаеше дали това е поздрав, или вещае някоя от паузите ѝ, преди да заговори.
Сакс заяви мрачно:
- Грешала съм - извършителите са двама. - И обясни за огромната си заблуда: - Следих снайпериста. Човекът, който е убил Лидия Фостър, е друг.
- Какво мислиш? - попита Купър.
- Подкреплението на Брънс.
- Или нает от Мецгър специалист да почисти - отбеляза Лоръл. На Сакс ѝ се стори, че прокурорката сякаш се разведри. Добри новини за случая, добри новини за съдебните заседатели - основният им заподозрян беше поръчал на свой служител нещо толкова безсърдечно. Нито думичка на състрадание към жертвата, никаква загриженост.
В този момент Амелия ненавиждаше тази жена.
Тя продължи, обръщайки се подчертано към Мел Купър:
- Лон се съгласи засега да държи случая под сурдинка - както взривът в кафенето „Джава Хът“ официално е изтичане на газ. Реших, че е по-добре Мецгър да не знае как работи разследването.
- Добре - кимна Лоръл.
Сакс погледна към белите дъски и започна да ги преосмисля в светлината на онова, което бяха узнали.
- Да наречем убиеца на Лидия Фостър неидентифициран извършител 516, по днешната дата - НИ 516.
- Нещо повече за самоличността на стрелеца, когото си проследила до НРОС? - попита Лоръл.
- Не. Лон изпрати екип за наблюдение. Ще ни се обадят веднага щом го идентифицират.
Поредната пауза.
- Просто от любопитство - хрумна ли ти да му снемеш отпечатъци? - попита прокурорката.
- Какво...
- Докато го следеше в центъра? Питам те, защото преди време работих по един случая, в който ченге под прикритие изпусна лъскаво списание. Субектът се навел да ѝ го подаде. И така се сдобихме с отпечатъците му.
- Е, аз не успях - отвърна Сакс с равен глас.
„Защото ако бях, досега щяхме да имаме самоличността му. А ние я нямаме.“
Непроницаемо загадъчно кимване от страна на Лоръл.
„Просто от любопитство...“
Беше не по-малко дразнещо от „ако нямаш нищо против“.
Сакс се извърна, намръщи се и предаде уликите от местопрестъплението на Мел Купър, който огледа незначителната сбирка със същото смайване, което изпитваше Сакс.
- Това ли е?
- Боя се, че да. НИ 516 си разбира от работата. - Тя разглеждаше снимките на окървавения труп на Лидия Фостър, които беше получила от криминологичния екип от Куинс и беше разпечатала.
Със стиснати устни пристъпи към една от белите дъски и забоде там снимките.
- Изтезавал я е - тихо отбеляза Лоръл, но това бе единствената ѝ реакция.
- И е взел всичките бележки на Лидия относно ангажиментите ѝ с Морено.
- Какво може да е знаела? - зачуди се прокурорката. - Ако е водел със себе си професионална преводачка на делово пътуване, явно не се е срещал с престъпници. Тя е свидетел, че Морено не е терорист. - После додаде: - Тоест, щеше да е свидетел.
Сакс се разгневи на реакцията на тази жена - все едно смъртта на Лидия Фостър не беше нищо повече от брънка, която прокурорката беше изгубила от обвинението си към Шрив Мецгър. След това си спомни собственото си смайване, когато видя трупа, отчасти дължащо се и на факта, че не бе успяла да пристигне навреме, за да получи сигурна информация от преводачката.