Выбрать главу

-      Поговорих с нея по телефона - каза полицайката. - Знам, че е имала среща с руски и с арабски благотворителни органи­зации, а също и с бразилското консулство. Това е всичко.

„Така и нямах възможност да науча нещо повече“ - помисли си. Все още беше бясна на себе си. Ако Райм беше тук, щеше да се досети, че извършителите са двама. Мамка му.

„Забрави - строго си нареди Сакс. - Залавяй се със случая.“

Погледна към Купър.

-      Да видим дали ще успеем да направим някои връзки. Ис­кам да знам дали Брънс или неизвестният е поставил самоделната бомба. Откри ли нещо на местопрестъплението в „Джава Хът“, Мел?

Купър обясни, че разполага със съвсем ограничен брой ули­ки, но всъщност е успял да открие някои неща. Сапьорите му бяха дали информация, че самоделното взривно устройство е редови противопехотен вид с чешки пластичен експлозив „Семтекс“.

-      Продават се на военния пазар, стига човек да има нужните връзки - обясни той. - Повечето покупки са за военни ползватели - и правителствени, и наемни.

Купър беше проверил латентните отпечатъци, които Сакс бе успяла да вземе от кафенето, и ги беше изпратил в единната база-данни на ФБР. Нищо не откриха.

-      Осигурила си ми хубави проби от „Джава Хът“, обаче няма много за проследяване, нищо, което може основателно да се от­несе към извършителя. Две неща са уникални обаче, така че сигурно са свързани с атентатора. Първото е ерозирал варовик, корали и миниатюрни частици от мидени черупки, с две думи пясък, и то от тропиците. Открих също органичен отпадък от ракообразни.

-      Какво е това? - попита Лоръл.

-      Рачешки изпражнения - отговори Сакс.

-      Именно - потвърди Купър. - Но за да бъдем точни, може да са от омари, скариди, ракообразен зоопланктон и всякакви други ракообразни. Има над шейсет и пет хиляди такива видо­ве. Мога да ви кажа, че нашето е типично за плажовете на Карибите. А следите съдържат остатък, който говори за изпарена морска вода.

Сакс се намръщи.

-      Значи е възможно това да е човекът от „Саут Коув Ин“ точпо преди Морено да бъде застрелян? Пясъкът ще се задържи ли седмица по-късно?

-      Частиците бяха много фини. Да, възможно е. Много са прилепчиви.

-      Какво още хвана, Мел?

-      Нещо, което никога не съм откривал на местопрестъпле­ние - 1,5-кафеоилхинова киселина.

-      Тоест?

-      Цинарин - поясни Купър, четейки от компютърната база-данни на химическите вещества. - Най-често това е активното вещество на артишока. На него се дължи сладникавият му вкус.

-      И по нашия извършител е имало следи от това?

-      Не мога да кажа със сигурност, но открих малко на прага на „Джава Хът“, на бравата на вратата и на късче от взривното устройство.

Сакс кимна. Артишок. Любопитно, но така ставаше на мес­топрестъплението. Пъзелът имаше много парченца.

-      Нищо друго.

-      Това ли е от „Джава Хът“?

- Аха.

-      Значи още не знаем кой е поставил бомбата.

След това двамата с Купър насочиха вниманието си към вто­рото местопрестъпление - дома на Лидия Фостър.

-      Първо - каза лаборантът и кимна към снимките на тяло­то, - раните от ножа. Изгледат необикновено, много са тесни. Обаче нямаме база-данни, за да разберем.

Съединените щати, родината на Националната асоциация на стрелците с пушки, беше огнестрелната столица на света. Смъртта вследствие от наръгване с нож беше разпространена в Обединеното кралство и в други държави със строг контрол над огнестрелните оръжия, но не и в Америка, където оръжия­та бяха всемогъщи, а ножовете бяха относително рядко оръжие за извършването на убийства. Затова нито една организация не беше създала база-данни за прободни рани, поне Сакс и Райм не знаеха да има такава.

Тя беше сигурна, че извършителят е носил ръкавици, но въ­преки това беше снела отпечатъци край и от трупа на Лидия Фостър. Никога не се знае дали по някое време извършителят не си беше свалил ръкавиците. Обаче както и в „Джава Хът“, и те се върнаха без никакво съответствие от базата-данни.

-      Не съм и очаквала нищо по-различно - промърмори тя.

-      Обаче намерих косъм, който не съответства на пробите. Ето там, в плика - подаде го Сакс на лаборанта. - Кестеняв и къс. Може да е на извършителя. Помниш ли: ефрейтор Поатие каза, че човекът, който разпитвал за Морено в апартамента в деня преди стрелбата, имал къса кестенява коса. А, има и фоликул.