Выбрать главу

- Добре. Ще го пусна в комбинирания ДНК индекс на ФБР.

Комбинираният индекс на ФБР се разрастваше невъобрази­мо. На когото и да беше косъмът, би трябвало да е в системата. Ако е така, щяха да се доберат до самоличността му, а вероятно и до настоящото му местоположение.

Сакс се зае да търси из останалите улики. Убиецът беше взел всички документи, компютъра и преносимата памет, къ­дето може би се съхраняваха данни за Робърт Морено, но пък може би тя беше намерила нещо, което да има връзка. Касова бележка от „Старбъкс“. Датата и времето, отпечатани най-горе, показваха следобеда на първи май. Сакс си спомни, че вероятно по това време Морено е имал среща на четири очи, на която Лидия не е присъствала. Може би щяха да успеят да разберат в кой офис е отишъл активистът.

Утре Сакс щеше да отиде на мястото - сграда на Чеймбърс Стрийт.

С Купър прегледаха останалите улики от апартамента на Лидия, но не намериха много. Той пусна проба през газовия хроматограф и вдигна поглед хьм жените.

-      Тук попаднах на нещо. Растение. Glycyrrhiza glabra, бобо­во растение, фасул или грах. Всъщност е сладник.

-      Анасон или копър? - попита Сакс.

-      Не, няма връзка, но вкусът е сходен.

Нанс Лоръл изглеждаше объркана.

-      Нито веднъж не направи справка. Цинарин, Glycyrrhiza... Извинявай, но откъде знаеш всичко това?

Купър побутна черните си очила и заяви така, все едно е оче­видно:

-      Работя с Линкълн Райм.

45.

Най-сетне някакъв пробив: добраха се до истинското име на снайпериста.

Спецекипът на капитан Майърс беше проследил снайпери­ста от централата на НРОС до дома му. Беше слязъл на „Карол Гардънс“ и беше стигнал пеша до къща, собственост на Бари и Маргарет Шейлс. След търсене по моторно превозно средство бяха стигнали до снимка на семейство Шейлс. Очевидно беше същият мъж, когото Сакс беше проследила следобед и когото беше снимала с камерата на мобилния си телефон.

Бари Шейлс беше на трийсет и девет. Бивш военен - беше се уволнил като капитан от военновъздушните сили, неколкократно награждаван. В момента работеше като цивилен „разузнавателен специалист" в НРОС. Той и съпругата му - учителка - имаха две деца, момчета в началното училище. Шейлс беше активен член на презвитерианската църква и беше доброволец в училището на момчетата като възпитател по четене.

Сакс се разтревожи, след като научи биографията му. Пове­чето извършители, които преследваха с Райм, бяха закоравели престъпници, серийни нарушители, шефове на организирана­та престъпност, психопати, терористи. Този случай обаче беше различен. Шейлс най-вероятно беше предан държавен чинов­ник, всеотдаен съпруг и баща. Просто изпълняваше дълга си, дори ако това означаваше хладнокръвно да стреля по терори­сти. Ако го арестуваха и осъдеха, семейството му щеше да бъде съсипано. Мецгьр може и да използваше НРОС за целите на собствения си налудничав подход да брани страната, може и да беше прибягнал до услугите на чистач. Обаче Шейлс? Той най-вероятно изпълняваше заповеди.

Въпреки това, ако не той беше изтезавал и убил Лидия Фос­тър, явно принадлежеше към организацията, която го беше сто­рила.

Сакс звънна на Лон Селито и му разказа за откритието си. Обадиха се в информационния отдел и помолиха за всички факти, които могат да изровят за Бари Шейлс - и най-важното къде е бил и какво е правил на девети май, деня на стрелбата.

Телефонът в лабораторията звънна, Сакс видя кой е и опо­вести:

-      Фред.

Не се тревожеше дали НИ 516 подслушваше точно този те­лефон - Родни Шарнек им беше изпратил устройство, което се казваше „капан“ и което можеше да улови всеки подслушвател. На екранчето пишеше, че разговорът е личен.

-      Амелия. Вярно ли е каквото чувам? Че твоят и моят прия­тел прави тен на Карибите?

Удивлението му беше толкова преувеличено, че тя се усмих­на. Купър също. Нанс Лоръл не.

-      Точно така, Фред.

-      Защо, о, защо моите задачи ме отвеждат на почивка в Южен Бронкс и Нюарк? А господин Линкълн Райм се излежа­ва на плажа със средства на Нюйоркската полиция? Справед­ливо ли е? Сигурно се наслаждава на онези лигави питиета с чадърчета и пластмасови морски кончета? Направо съм съси­пан - призна агентът. - Кокосовите са ми любими. Е, как върви случаят? Онова убийство на Трето Авеню, то имаше ли връзка? Лидия Фостър. Разбрах от телеграфа.

-      Боя се, че да. Според нас е операция за разчистване, веро­ятно разпоредена от Мецгьр.

-      Мамка му - изруга Делрей. - Този тип съвсем е полудял.