- Няма спор. - Сакс го осведоми, че са установили, че извьршителите са двама. - Още не знаем кой от двамата е сложил бомбата в кафенето.
- Е, имам няколко неща, които може да ви заинтригуват.
- Казвай. Каквото и да е.
- Първо, мобилният, който твоят снайперист използваше, господин кодово име Дон Брънс, с фалшивия номер на социалната осигуровка и фиктивна компания в Делауер? Компанията е заровена надълбоко, обаче аз я проследих до някои прикрития, които НРОС е използвала в миналото. Може би някои от телефоните още работят. Правителството често си въобразява, че е твърде умно, за да бъде открито. Или твърде голямо. Обаче не сте го чули от мен.
- Добре, благодаря, Франк.
- Освен това се оказва, че приятелят ви и великият покоен господин Морено не е планирал да организира голям взрив с цел масово поразяване и да се скрие да живее в пещера.
Обясни им, че има предвид загадъчното съобщение на Робърт Морено за това, че на двайсет и четвърти май възнамерява да изчезне яко дим.
- А за какво е ставало дума? - попита Сакс.
- Просто игра на думи - продължи агентът на ФБР. - Ето каква е работата: някакви хора във Венецуела разбрали, че Морено и семейството му се местят в нова къща на двайсет и четвърти.
Запозна ги с подробностите: Робърт Морено купил къща с четири спални във венецуелския град Сан Кристобал, едно от най-модерните места в страната. На планински връх.
Яко дим...
Лоръл кимна, видимо доволна. Значи Морено надали беше Бен Ладен от западното полукълбо.
„Съдебните заседатели трябва да са доволни“ - помисли си скептично Сакс.
- А, относно уж планирания взрив в град Мексико на тринайсети май? - продължи агентът. - Това е направо смешно. Единственото, което има някаква връзка с Морено на тази дата в Мексико, е голямо благотворително мероприятие, с което е свързан. Организирано от „Класни стаи за Америка“. Нарича се Ден на балоните. Всеки си купува балон за десет долара, пука го и вътре има награда. Имали над хиляда балона. Трябва да ти призная, дробовете ми не могат да се справят с такава задача.
Сакс се отпусна тежко на стола си и затвори очи. Боже...
Можем ли да намерим някой да ги вдигне във въздуха?
- Благодаря ти, Франк - каза тя и прекъсна връзката.
При тези новини Лоръл каза:
- Интересно е колко неправилно може да бъде първото впечатление. Нали? - Не искаше да злорадства, но Сакс го усети.
Ако нямаш нищо против...
Просто е любопитно...
Сакс извади телефона си и звънна на Линкълн Райм.
- Мисля, че трябва да си вземем хамелеон - това бяха първите му думи, когато вдигна.
Не „здравей“ или „Сакс“.
- Гущер?
- Много са интересни. Още не съм го видял да си сменя цвета. Знаеш ли как го правят, Сакс? Нарича се метахромазия. С помощта на сигнали от хормоналните клетки предизвикват промени в хроматофорните клетки на кожата си. Според мен това е очарователно. Е, как върви случаят там?
Тя го запозна с най-новото развитие.
Райм се замисли.
- Да, като че ли е логично, двама извършители. Мецгьр надали ще използва най-добрия си снайперист, за да разчиства в Ню Йорк. Трябваше да се досетя.
„И аз трябваше“ - печално си помисли тя. И си представи тялото на Лидия Фостър.
- Качвам снимка на Шейлс, военна или от шофьорската книжка.
- Разбира се, веднага шом затворим.
После с по-мрачен тон му разказа подробностите около убийството на Лидия, преводачката на Морено.
- Изтезания ли?
Описа му какво беше направил онзи с ножа.
- Характерна техника - съгласи се той. - Това може да помогне.
Имаше предвид факта, че извършителите на престъпления с нож или с друго механично оръжие, например бухалка, обикновено оставят рани, които са еднакви при различните жертви, което помага за идентифицирането на нападателя. Тя забеляза също, че този равнодушен и аналитичен коментар беше единствената му реакция към ужасното нападение.
Обаче това беше Линкълн Райм. Тя го знаеше и го приемаше. И мимоходом се запита защо същото отношение от страна на Нанс Лоръл я изправяше на нокти.
- Как върви на прелестните Кариби?
- Не напредваме особено, Сакс. Под домашен арест сме.
- Какво?
- Така или иначе, въпросът ще се реши утре. - Явно нямаше да каже повече, защото вероятно се опасяваше да не би линията да се подслушва. - Трябва да затварям. Том приготвя вечеря. Мисля, че е готово. Трябва да опиташ тукашния ром. Много е добър. Правят го от захар, знаеш ли?
- Ще пропусна рома. Имам неприятни спомени. Но сигурно не са спомени, ако не можеш да си ги спомниш.