- Какво мислиш за случая, Сакс? Още ли си в лагера на политиката и политиците? И виниш за всичко Конгреса.
- Не. Вече не. Един поглед на местопрестъплението, където беше убита Лидия Фостър, ме убеди. В тази история са замесени някои наистина зли типове. И ще ги пипнем. О, Райм, между другото, ако чуеш нещо за взрив на самоделно устройство тук, не се тревожи, добре съм. - Тя му обясни за експлозията, унищожила компютъра в кафенето, без да изпада в подробности, че едва не е загинала.
После той каза:
- Тук е доста приятно, Сакс. Мисля да дойда пак някой път... неофициално.
- Ваканция. Да, Райм, да го направим.
- Няма да можеш да караш безбожно бързо. Движението е ужасно.
- Винаги ми се е искало да покарам джет. А ти можеш да се печеш на плажа.
- Вече влизах във водата - осведоми я той.
- Сериозно?
- Да, разбира се. Ще ти разкажа после.
- Липсваш ми - каза тя и прекъсна, преди той да има възможност да ѝ отвърне със същото.
Или не.
Някой звънна на мобилния на Нанс Лоръл. Сакс забеляза как тя леко се скова, когато видя кой я търси. Щом отговори, тонът ѝ веднага подсказа на Сакс, че въпросът е личен, а не е свързан със случая.
- Ами, здравей... Как си?
Прокурорката се извърна колкото може повече. Обаче Амелия все още чуваше гласа ѝ:
- Тях ли имаш предвид? Не знаех, че си. Опаковала съм ги.
Странно. Сакс не се беше замисляла за личния живот на прокурорката. Тя не носеше халка или годежен пръстен. Всъщност носеше съвсем малко бижута. Сакс си представяше, че Лоръл ходи на почивка със сестра си или с майка си. Трудно виждаше Нанс Лоръл в ролята на любовница или на съпруга.
В това време Лоръл каза:
- Не, не, знам къде са.
Какво беше това в тона ѝ?
Сакс осъзна: прокурорката беше уязвима, беззащитна. С когото и да разговаряше, той притежаваше известна власт над нея. Раздяла, която още не е приключила? Вероятно.
Лоръл затвори и за миг застина неподвижно, сякаш събираше мислите си. После стана и взе чантата си.
- Трябва да се погрижа за нещо.
Странно беше да я види човек толкова разстроена.
Сакс неволно попита:
- Мога ли да ти помогна с нещо?
- Не. Ще се видим утре сутрин... Аз... ще съм тук сутринта.
Прокурорката взе куфарчето си и излезе от салона и от къщата. Сакс забеляза, че работната ѝ маса е разхвърляна - документите бяха натрупани и пръснати за разлика от предната вечер.
Докато се взираше към масата, един документ привлече погледа ѝ. Тя се приближи и го взе. Ето какво прочете:
От: заместник-прокурор Нанс Лоръл
До: прокурор Франклин Ливайн (окръг Манхатън)
Относно: Щатът срещу Мецгьр и др., актуалзиране, 16 май, вторник
Разследвайки следи по случая, установих самоличността на шофьора от „Елитни лимузини", който обслужвал Робърт Морено в града на 1 май. Казва се Аташ Фарада. Разследването ми установи няколко неща, които имат връзка със случая:
1. Робърт Морено е бш съпровождан от жена около трийсетте, може би компаньонка или проститутка. Вероятно ѝ е платил „съществена“ сума. Казва се Лидия.
2. Морено и тази личност оставили шофьора на лимузината в центъра на града за няколко часа. Впечатлението на Фарада е, че Морено не е искал той да разбере къде отива.
3. Шофьорът предполага мотив за антиамериканската нагласа на Морено. Негов близък приятел бил убит от американските войски по време на нахлуването в Панама през декември 1989 година.
Сакс се смая. Текстът на документа беше почти идентичен на имейла, който беше изпратила на Лоръл по-рано по молба на Надзирателката. С някои дребни промени.
До: заместник-прокурор Нанс Лоръл
Относно: Щатът срещу Мецгьр и др., актуални сведения, 16 май, вторник
Разследвайки следи по случая, установих самоличността на шофьора (Аташ Фарада) от „Елитни лимузини“, който обслужвал Робърт Морено в града на 1 май. В разговор с него научих няколко неща, които са важни за разследването:
1. Робърт Морено е бил съпровождан от жена около трийсетте, вероятно компаньонка или проститутка. Допуснах възможността да е терористка ши друг оперативен работник. Вероятно ѝ е платил ,,съществена'' сума. Малкото ѝ име е Лидия.
2. Той и тази личност оставили шофьора на лимузината в центъра на града за известно време. Впечатлението на Фарада е, че Морено не е искал той да разбере къде отиват двамата с Лидия.