3. Шофьорът предполага мотив за антиамериканската дейност на Морено. Негов близък приятел бил убит по време на нахлуването в Панама.
„Лоръл ми е откраднала работата. И не само това, ами си е позволила да ме редактира“ - помисли си Амалия.
Сакс прегледа още половин дузина други бележки, които прилежно беше написала и изпратила на прокурорката.
Ако нямаш нищо против...
Е, Сакс имаше против - защото текстът беше променен, за да звучи така, все едно Лоръл е провела разследването. Всъщност името на Сакс не се появяваше на нито един документ. Райм беше надлежно споменат, но тя буквално беше изключена напълно от разследването.
По дяволите! Какво ставаше тук?
Търсейки отговори, разрови купчината документи. Много от тях бяха копия на съдебни становища и на адвокатски досиета.
Обаче един документ най-отдолу беше различен.
И обясняваше много неща.
Сакс погледна към Мел Купър, който се беше привел над микроскопа си. Не я беше видял да рови из документите на Лоръл. Сакс измъкна документа, който беше открила, и му направи копие, което пъхна в чантата си. Върна оригинала върху работната маса на Лоръл и се постара да го пъхне точно там, където го беше открила. Макар да изглеждаше разхвърляно, тя не би се учудила, ако прокурорката е запомнила точно къде е всеки документ - и кламер, - преди да си тръгне.
Сакс искаше да бъде сигурна, че тези жена няма да заподозре, че е разкрита.
Сряда, 17 май
IV
Разрез
46.
- По-добре ли се чувствате, капитан Райм?
- Да - отговори след уместна пауза той на заместник-комисаря от Кралската бахамска полиция Макферсън. - Благодаря за интереса. Събрали сме си багажа и след малко тръгваме за летището. - Мобилният на Райм беше на спикер.
Часът беше осем сутринта и Райм се намираше в дневната на горещия и влажен мотелски апартамент. Том и Пуласки седяха на верандата и пиеха кафе в компанията на още два хаме- леона.
Мълчание.
- Може ли да ви попитам нещо, капитан Райм?
- Да, струва ми се. - Звучеше изнервен. Изморен. Натясно.
- Озадачен съм от едно нещо, което казахте.
- Кое?
- Пожелахте ни късмет с разследването на убийството на американската студентка.
- Да?
- Но младата жена е загинала при трагичен инцидент. Плувала е пияна.
Райм удължи мълчанието с няколко секунди, като че ли и той беше объркан.
- О, много ще се изненадам, ако случаят е такъв.
- Какво искате да кажете, капитане?
- Наистина нямам време да го обсъждам, господин комисар. Скоро тръгвам за летището. Оставям на вас...
- Моля ви... Наистина ли смятате, че студентката е била убита?
- Да, сигурен съм.
Изводът за убийството на момичето му хрумна, докато ядеше рапани в кафене „Хърикейн“ и разглеждаше зловещите снимки от местопрестъплението. Обаче реши още да не споделя мислите си с ефрейтор Поатие.
Комисарят каза:
- Продължете, моля ви.
- Да продължа ли? - уж озадачено попита Райм.
- Споделете с мен какво мислите. Заинтригуван съм.
„Да оставим хляба да се пече...“
- Както и да е, трябва да тръгвам за летището. Успех, господин комисар!
- Чакайте! Моля ви! Капитан Райм, може би вчера прибързах малко. Случилото се в Клифтън Бей беше нещастен инцидент. А ефрейтор Поатие в крайна сметка наистина прояви неподчинение.
- Честно казано, господин комисар, опитът ми сочи, че в нашата работа най-добри резултати постигат най-непокорните.
- Да, може и да е така, но бихте ли споделили мислите си относно...
- Може би ще успея да ви помогна - бързо каза Райм и замълча.
- Да?
- Но в замяна искам ефрейтор Поатие да бъде върнат на работа.
- Всъщност не съм го отстранил. Документите са върху бюрото ми, но още нищо не съм подписал.
- Добре. И искам достъп до местопрестъплението в хотел „Саут Коув Ин“, където е убит Робърт Морено, както и докладите от аутопсията и дрехите на трите жертви. Както и всички веществени доказателства от мястото - особено куршума. Трябва да видя този куршум.
Тихо потропване по телефона. Явно комисарят не беше свикнал да преговаря.
Райм погледна към останалите, които слънцето започваше да огрява с жарката си прелест. Пуласки му се ухили насърчително.
След известно мълчание - натоварено със смисъл, помисли си иронично той - заместник-комисарят каза: