- Много добре, капитане. Искате ли дойдете в кабинета ми да обсъдим въпроса?
- Стига и колегата ми да е там.
- Кой колега?
- Ефрейтор Поатие.
- Разбира се. Ще го уредя.
47.
Кабинетът на заместник-комисаря в управлението на бахамската полиция беше пищно запуснат, по-скоро приличаше на жилищно, отколкото на работно помещение.
Стаята излъчваше колониална атмосфера, от която Райм тутакси се почувства като у дома си. Собственото му работно място, лабораторията в салона, беше от викторианската епоха. Тук обаче, макар сградата на управлението да беше по-нова, кабинетът на комисар Макферсън беше обзаведен в стила на по-ранна епоха - тапициран с кретон диван, леген за вода и кана, голям дъбов шкаф, лампи с жълти абажури, а на стената висяха картини на мъже, които сигурно бяха губернатори или нещо подобно. Няколко парадни униформи - едната безукорно бяла, а другата тъмносиня - висяха строго на закачалки.
Имаше и модерни щрихи: очукани сиви кантонерки, три мобилни телефона върху практично бюро и два внушителни компютъра. Почти цялата стена беше заета от подробна карта на остров Ню Провидънс.
Местният климат беше горещ - климатикът се мъчеше, - а влажността беше висока. Райм реши, че Макферсън държи прозорците отворени през повечето време и е охладил помещението специално за посетителите си тази сутрин. Изводът му потвърди още един посетител - хамелеонът, застинал на рамката на прозореца.
Едрият мъж с изгладени панталони в цвят каки се изправи и внимателно се ръкува с Райм.
- Добре ли сте, капитан Райм.
- Да. Просто имах нужда от малко почивка.
- Отлично.
Комисарят се ръкува и с Пуласки, и с Том. След малко в стаята неуверено пристъпи Майкъл Поатие. Всички се поздравиха.
Заместник-комисарят седна, изведнъж стана съвсем делови и изгледа Райм с присвити и съсредоточени очи.
- А сега, студентката. Ако обичате, господине. Казахте, че е убийство.
- Определено е убита преднамерено - каза той. - Било е предварително планирано. И според мен е била бита, преди да умре.
- Бита ли? - наклони глава Поатие.
- Ключът е бижуто ѝ - поясни криминалистът. - На снимките от местопрестъплението забелязах, че гривните ѝ, часовникът, пръстените на ръцете и краката са златни. Обаче колието ѝ беше от сребърни листенца. Стори ми се странно да смесва така бижутата.
- Защо? - поде комисарят, но после замълча.
Райм се намръщи, че го прекъсват.
- Мисля, че нападателят ѝ я е пребил и е искал да прикрие този факт. След като приключил, ѝ сложил колието и я удавил. Знаел е, че рибите ще бъдат привлечени от лъскавия метал - четох за това по време на полета за насам. Допускам, че го има във всички пътеводители: предупреждение към хората да не носят лъскави неща. Среброто е особено привлекателно, защото прилича на рибешки люспи повече от златото. Рибите са отстранили следите от побоя, защото са изгризали по-голямата част от кожата на лицето. Става ясно, че убиецът ѝ е планирал всичко предварително, защото е носел колието.
- Защо ще го прави? - попита Поатие. - Нямаше данни за сексуално насилие.
- Може би за отмъщение. Хрумнаха ми някои неща, които може да ни отведат още по-напред. Трябва да поговорим с патолога. Бих искал да видя кръвните изследвания на студентката. - Комисарят продължи да се взира в Райм, затова криминалистът му каза: - На този етап ще е полезно да получим тези сведения.
- Да, разбира се. - Макферсън вдигна слушалката на телефона върху бюрото си и се обади. Поговори явно със служител или помощник и каза: - Не ме интересува дали в момента прави аутопсия. Тялото пак ще си е мъртво, когато се върне. Извикай го.
След кратка пауза той поднови разговора си. Погледна Райм и отдалечи телефона от ухото си.
- Резултатите са готови. Докладът е пред патолога.
- Какво е съдържанието на алкохол в кръвта? - попита патологьт.
Въпросът беше зададен. И после:
- Нула цяло и седем.
- Не е точно пияна според закона, но...
- Какво е пила?
- В колата ѝ намерихме ром „Бакарди“, осемдесет градуса, и кока-кола. И двете отворени.
- Диетична или обикновена кола?
- Обикновена.
След това Райм каза на Макферсън:
- Попитайте патолога какво е нивото на глюкозата след смъртта. Искам концентрацията в стъкловидното тяло - И поясни: - Там няма гликолитични ензими.
Макферсън го зяпна. Всъщност всички в стаята го зяпнаха.
Райм продължи нетърпеливо:
- Искам нивата на глюкозата ог течността в стъкловидното тяло на окото ѝ. Стандартна процедура. Сигурен съм, че правят изследването.