Комисарят постави въпроса. Отговорът гласеше 4,2 милиграма на децилитър.
- В ниската нормална граница - усмихна се криминалистът. - Знаех си, че не е пила за развлечение. Ако е смесила кока-кола с ром, нивото щеше да е по-високо. Убиецът я е принудил да погълне известно количество ром чисто, после просто е оставил бутилката с безалкохолното отворена, за да изглежда, че ги е смесвала. - Райм отново се обърна към заместник-комисаря:
- Тест за наркотици?
Зададен бе поредният въпрос.
- Отрицателен за всичко.
- Добре - въодушевено отбеляза Райм. - Напредваме. Сега трябва да видим какво е работила.
- Била е продавачка на половин ден в Насау - отговори Поатие.
- Не, не тази работа. Имам предвид работата ѝ като проститутка.
- Моля? Откъде знаете?
- Or снимките - погледна той към Поатие, - които ми показа на айпада си. На ръката ѝ имаше много следи от игла. След като в кръвта ѝ няма следи от наркотици или други медикаменти, откъде са следите? Не може да е инсулин - диабетиците не се инжектират венозно. Не, вероятно - само вероятно, обърнете внимание, не съм сигурен - редовно си е правила кръвни изследвания за болести, предавани по полов път.
- Проститутка. - Комисарят явно беше доволен от това. В крайна сметка американката, умряла в неговата юрисдикция, не беше невинна студентка.
- Можете да затворите - погледна Райм към телефона, увиснал като неподвижно махало.
Макферсън затвори, след като рязко си взе довиждане с патолога.
- Е, каква е следващата ни стъпка? - попита Поатие.
- Да открием къде е работила жената и откъде е намирала клиентите си - отговори Пуласки.
Райм кимна:
- Да. Сигурно така се е запознала с убиеца си. Златните бижута бяха скъпи и хубави. Била е в добра форма, здрава. Лицето ѝ е красиво. Надали е била улична проститутка. Потърсете в портфейла ѝ бележки от кредитни карти. Ще видим къде е пиела коктейлите си.
Комисарят кимна на Майкъл Поатие, който звънна някъде - вероятно в хранилището за веществени доказателства или на някой детектив.
Младият полицай проведе дълъг разговор и после затвори.
- Е, това е интересно - оповести Поатие. - Има две бележки от бара в...
Нещо в тона му накара Райм да изрече:
- „Саут Коув Ин“!
- Точно така. Как се досетихте?
Райм не отговори, а дълго се взира през прозореца.
- Как се казваше момичето? - попита.
- Анет. Анет Бодел.
- Е, имам добри новини и за двама ни, комисар Макферсън. За вас: убиецът на госпожица Бодел не е местен, а е американец - което е добър пиар за страната ви. А за мен: мисля, че открих връзка със случая на Морено. За едно грешах обаче - тя е била изтезавана. Според мен обаче е използвал нож, а не юмруци, разрязал е бузата, носа или езика ѝ.
- Откъде знаете? - попита Макферсън.
- Още не го знам, но го намирам за вероятно. Моята сътрудничка в Ню Йорк ми съобщи за човек, който елиминира свидетели по случая и е специалист по ножовете. Не е снайперистът. Допускам, че е помощният екип на снайпериста и че е американецът, който на осми май е бил в хотела и е събирал сведения за апартамента на Морено и за телохранителя му. Вероятно е срещнал Анет в бара, използвал я е да получи информация и после си е заминал заедно със снайпериста след стрелбата. Обаче когато научил за разследването, се върнал два дни по-кьсно, в понеделник, изтезавал я, за да разбере дали тя е казала на някого за него, и после я е убил.
- Трява да огледаме плажа, където е била намерена, трябва отново да го претърсим - това е местопрестъплението - отбеляза Пуласки.
Комисарят погледна към Поатие, който поклати глава:
- Този човек е умен, сър. Убил я е по време на отлива. Мястото е на метър и половина под водата.
- Наистина е умен. - Райм погледна заместник-комисаря. - Доказателствата, с които разполагаме, почти сигурно сочат, че Робърт Морено е убит от снайперист, нает от американското правителство, и че партньорът му или поне някой от същата организация разчиства след него, в това число убива и госпожица Бодел в Насау. Тази информация много скоро ще стане публично достояние. Можете да се придържате към версията, че зад убийството стои венецуелски наркокартел, и да пренебрегвате американската връзка. Но така ще изглежда, че участвате в прикриването. Или пък можете да ни помогнете да открием стрелеца и помощника му.
- Господин комисар, трябва да знаете, че човекът, разпоредил убийствата, вероятно е надхвърлил правомощията си - намеси се Пуласки. - Ако ни помогнете да открием извършителите, това няма да разстрои Вашингтон толкова, колкото си мислите.