- Издадох строга заповед местопрестъплението да остане запечатано. Не мога да си представя, че някой от отдела...
- Не е бил човек от отдела ви, ефрейторе. Нашият неидентифициран заподозрян се е обадил.
А за съучастник му бе послужило нетърпението на управителя да отстрани всички следи, че в хотела е било извършено убийство. Табели от местопрестъпления по коридорите не са добра реклама.
- Съжалявам, ефрейторе - отбранително каза управителят.
- Къде са килимът, диванът и парчетата стъкло? А другите мебели? - попита Райм.
- Сигурно на някое сметище. Нямам представа. Наехме предприемач. Казаха, че заради кръвта ще изгорят килима и дивана.
Толкова огньове горяха по сметищата...
- Веднага след като убил Анет, нашият неизвестен извършител се обадил по телефона и бум, край с местопрестъплението. Много умно, като се замисли човек. Простичко.
Така беше. Райм огледа безукорната стая. Единственото свидетелство за престъплението беше липсващият прозорец, на който беше залепен найлон.
- Ако мога да направя нещо - каза управителят.
И понеже никой не продума, той си тръгна.
Том откара Райм в апартамента и тъй като Стаята на смъртта не беше приспособена за достъп с инвалидна количка, Поатие и Пуласки свалиха криминолога по двете ниски стъпала.
Стаята беше в светлосиньо и зелено - боята на няколко стени все още беше влажна - и беше около шест на девет метра. Две врати явно водеха към спалните отдясно - празни и подготвени за боядисване. Отляво до входната врата имаше напълно оборудвана кухня.
Райм погледна през единия от останалите прозорци. Навън се виждаше поддържана градина, заета в по-голямата си част от дърво с гладък ствол, високо около дванайсет метра. Забеляза, че ниските клони са подрязани. Когато погледна право през градината, под балдахина от листа, Райм ясно видя прословутата вдадена в морето суша, откъдето беше стрелял Бари Шейлс и където присъстващите сега в стаята едва не бяха загинали.
Примижа и погледна към дървото.
Е, може би в крайна сметка имаха местопрестъпление.
- Новобранец! - извика Райм.
- Да, Линкълн!
Пуласки се приближи към него. Поатие също.
- Забелязвате ли нещо странно на това местопрестъпление?
- Бил е страхотен изстрел. Разстоянието е много голямо. А и замърсяването е огромно.
- Стреляно е така, както видяхме вчера от другата част на залива - изръмжа той. - Нищо не се е променило. Очевидно не говоря за това. Питам ви дали забелязвате нещо странно в растителността.
Младият полицай огледа мястото.
- Стрелецът е имал помощник. Клоните.
- Точно така - посочи Райм на Поатие. - Някой е подкастрил тези клони, за да може стрелецът да има ясна видимост. Трябва да претърсим градината.
Ефрейторът обаче поклати глава:
- Теорията ти е добра, капитане, но не е вярна. Това дърво е отровно. Познато ли ти е?
- Не.
- Както подсказва името му, това е отровен дъб. Ако го запалиш, димът ще е като сълзотворен газ. Ако докоснеш листата му, ще се озовеш в болницата с обрив. Дърветата цъфтят, при това с много красиви цветове, затова от курорта не ги секат, обаче ги подкастрят, така че хората да не докосват най-ниските клони.
- Е, беше добър опит - промърмори Райм. Страшно мразеше някоя стабилна теория да се разбива на пух и прах. А заедно с това и надеждата за претърсване на местопрестъплението. Обърна се към Пуласки: - Направи снимки, вземи проби от килима пред вратата, проби от почвата от цветните лехи покрай предната алея, провери бравите за отпечатъци. Вероятно е безполезно, но така и така сме тук...
Райм наблюдава как младият мъж събира улики в пликчетата и документира къде ги е намерил. След това Пуласки направи може би стотина снимки на местопрестъплението. Сне три латентни отпечатъка. Приключи и прибра събрания материал в голям хартиен плик.
- Още нещо, Линкълн?
- Не - изръмжа криминалистът.
Претърсването на Стаята на смъртта и на хотела беше може би най-бързото в историята на криминологията.
На входа се появи някой, друг униформен полицай с много тъмна кожа и кръгло лице. Той погледна Райм с нещо подобно на възхита. Може би наръчникът на Райм за огледа на местопрестъплението, собственост на Майкъл Поатие, беше обиколил и други негови колеги от бахамската полиция. Или пък полицаят просто беше впечатлен от факта, че се намира в една стая с особняка от Америка, който само с няколко извода беше разрешил случая с изчезналата студентка.
- Ефрейторе - обърна се младият полицай към Поатие с почтително кимване. Носеше дебела папка и голяма торбичка.