- От заместник-комисар Макферсън - копие на пълния доклад от местопрестъплението и снимки от аутопсията. И самите доклади от аутопсията.
Поатие пое папката от човека и му благодари. Кимна към торбичката:
- Дрехите на жертвата?
- Да, и обувките. И уликите, събрани тук непосредствено след стрелбата. Но трябва да ви предупредя, че много неща са изчезнали, така ми казаха от моргата. Не знаят как.
- Не знаели как! - повтори подигравателно Поатие.
Райм си спомни, че часовниците и другите ценни неща са изчезнали на път от хотелския апартамент към моргата, а също и фотоапаратът и касетофонът на Едуардо де ла Руа.
- Съжалявам, ефрейтор.
- Нещо за гилзите? - попита Поатие и хвърли поглед през прозореца към ивицата суша от другата страна на залива. Водолазите и полицаите с детектори за метал работеха там през последния час.
- Боя се, че не. Изглежда, снайперистът е взел гилзите със себе си, а и още не можем да намерим къде точно е било укритието му.
Поатие вдигна рамене.
- Попадения за човек на име Бари Шейлс?
Той беше поръчал на разузнавателния отдел да провери дали митницата или паспортният контрол на границата са регистрирали влизането на снайпериста в страната. А също и да потърсят данни за кредитната му карта.
- Нищо, сър. Нищо.
- Добре, благодаря, полицай.
Мъжът отдаде чест, после кимна колебливо на Райм, обърна се и напусна стаята с впечатляваща маршировка.
Райм накара Том да го избута по-наблизо до Поатие и надникна в пазарската торба, където имаше три увити в найлон вързопа, здраво запечатани, с надлежно попълнени картони за движението им между отделите. Той се пресегна несръчно и извади някакъв малък плик от най-горе. Вътре беше куршумът. Райм прецени, че е по-голям от обичайния калибър за снайпер -.338 Лапуа. Този беше вероятно .416, набиращ все по-голяма популярност калибър. Райм разгледа парченцето деформирано олово и мед. Подобно на всички куршуми, дори с такъв голям калибър, и този изглеждаше удивително малък, че да причини толкова големи поражения и да отнеме човешки живот за част от секундата.
Върна го обратно.
- Новобранец, ти отговаряш. Попълни картоните.
- Слушам. - Пуласки написа името си на картоните за движение на уликите.
- Ще ги пазим, ефрейторе - увери Райм Поатие.
- Е, съмнявам се, че ще имаме някаква полза от тези веществени доказателства. Ако арестувате въпросния Шейлс и партньора му, вашия неизвестен извършител, надали нашият съд ще ни ги изпрати обратно за процес.
- Все пак са улики. Ще се постараем да ви бъдат върнати незамърсени.
Поатие огледа почистената стая.
- Съжалявам, че няма местопрестъпление, капитане.
Райм се намръщи.
- О, имаме. И предлагам да отиваме там колкото може по-бързо, преди и на него да му се случи нещо. Хайде, Том, да тръгваме.
51.
Приличаше на жаба.
Хенри Крос беше нисък, с тъмна кожа и имаше няколко брадавици, които според Амелия Сакс лесно можеха да бъдат премахнати. Имаше голяма глава и черна гъста коса. Устните му бяха плътни. Ръцете - широки и с неравни нокти. Докато говореше, той от време на време поднасяше дебела пура към устата си и дъвчеше въодушевено незапаления ѝ край. Беше отвратително.
- Гадно е, че Роберто е мъртъв - поклати глава Крос. - Адски е гадно.
Имаше лек акцент, вероятно испански. Спомни си, че според Лидия Крос говорел този език и английски перфектно - като Морено.
Беше директор на фондация „Класни стаи за Америка“, която работеше съвместно с църквите за изграждането на училища и наемането на учители за бедните области в Латинска Америка. Сакс си спомни, че Морено също е участвал в тази дейност.
Надуването на балоните...
- Роберто и неговото Движение за местна власт бяха сред най-мощните ни привърженици - каза Крос. И изпъна месестия си пръст към галерията от снимки на одрасканата стена. На тях се виждаха офисите на фондацията в Каракас, Рио и Манагуа, Никарагуа. Морено стоеше на някакъв строеж, прегърнал през рамо усмихнат и смугъл мъж. И двамата бяха с каски. Малка групичка местни жители изглежда ги аплодираше.
- И ми беше приятел - промърмори Крос.
- Отдавна ли го познавате?
- Може би от пет години.
- Съжалявам за загубата ви. - Фраза, на която наистина те учат в Полицейската академия. Когато Амелия Сакс изричаше тези думи обаче, тя го правеше искрено.
- Благодаря ви - въздъхна той.
Малкият тъмен кабинет се намираше в сграда на Чеймбърс Стрийт в Долен Манхатън. Фондацията беше едно от местата, където се беше отбил Морено по време на посещението си в Ню Йорк, което Сакс беше успяла да проследи - благодарение на касовата бележка от „Старбъкс“, намерена в апартамента на Лидия Фостър. Беше проверила списъка на влезлите в сградата с кафенето и беше установила, че Морено е ходил във фондацията.