Повтаряше си: два изстрела ниско в гърба, един към коляното. Макар да предпочиташе ножа си, беше добър стрелец. Налагаше се.
- Извинете? Можете ли да ми помогнете? - разнесе се женски глас зад него. Британски акцент.
Гласът беше на слаба и привлекателна бегачка на трийсетина години. Стоеше на около два и половина метра, между него и отворената шофьорска врата на колата му.
- Не съм от тук. Опитвам се намеря резервоара. Има пътека за бягане...
И тогава го видя.
Якето се беше разтворило и тя забеляза пистолета.
- О, боже! Моля ви, не ме наранявайте. Нищо не съм видяла! Кълна се.
Жената понечи да се извърне, но Суон действаше бързо и за част от секундата се озова пред нея. Тя си пое дъх, за да изпищи, но той я удари в гърлото - с прочутия си удар с разтворена длан. Тя се свлече на бетона, без да я види двойката от отсрещния тротоар, която спореше за нещо.
Суон погледна отново назад към тъмния проход между съседните сгради. Дали Сакс вече бе влязла?
Може би не. Не знаеше колко далеч се простира Г-образната уличка зад къщата на Райм.
Обаче трябваше да вземе решение за секунди. Сведе поглед към жената, която се мъчеше да си поеме въздух точно като Анет на Бахамите и Лидия Фостър тук.
С ръце на шията, с ококорени очи и отворена уста. Да или не, зачуди се той.
Избирай.
Реши: да.
53.
Амелия Сакс стоеше на уличката зад къщата с изваден глок, насочен към мястото, където тъмният проход завиваше надясно и се съединяваше с по-голямата улица.
Китайската храна, която беше поръчала, беше върху камъните на настилката, а тя беше заела бойна стойка - с успоредни стъпала, пръсти към врага, леко приведена напред, стиснала пистолета с ръка, а другата придържа отдолу за стабилност. Водещата ръка стегната, защото ако мускулите не са изопнати, оръжието може да не изхвърли гилзата, а да зареди следващия патрон. И щеше да засече. А това означава смърт. Ти и оръжието ти трябва да сте партньори.
„Хайде - подкани мислено противника си. - Хайде, покажи се!“ Разбира се, това беше НИ 516. Знаеше, че не е снайперистът Бари Шейлс, защото той още беше под наблюдение от екипа на Лон Селито.
Днес няколко пъти беше забелязала светъл седан - първо близо до офис сградата на Хенри Крос на Чеймбьрс Стрийт. После на алеята тук и отново преди петнайсет минути. Не видя ясно колата, но най-вероятно беше същата, която я беше проследила от къщата на Таш Фарада в Куинс.
Забеляза автомобилът да спира на свободно място в края на пресечката и се зачуди как да подходи. Ако повика подкрепление или се опита да се справи с него сама, можеше да предизвика престрелка, а това беше опасно в този гъсто населен квартал.
Затова реши да го повали в задънената уличка. Купи китайската храна, за да му даде шанс да я забележи. Преди да си тръгне, пъхна оръжието в торбата. След това пресече улицата, като се стараеше да не става лесна мишена, и влезе в задънената уличка, уж проверявайки поръчката, но всъщност наблюдаваше с периферното си зрение кога мъжът ще направи своя ход.
Пое бързо към завоя на пресечката, усещайки, че колата приближава и после спира. В този момент се обърна, пусна храната и извади оръжието.
А сега очакваше да се появи мишената ѝ.
Дали той щеше да продължи още малко с колата? Надали. Лесно можеше да се окаже блокиран, ако се появи камион за доставка или друго превозно средство.
Дали вече беше излязъл от колата и приближаваше бързо към нея?
Със сухи длани и отворени очи - никога не примижавай, когато стреляш. Съсредоточаваш се над две неща: над мишената си и над предната част на оръжието си. Забравяш останалото. Не може да обхванеш всичко с една дефиниция.
Хайде!
Задиша равномерно.
Къде беше той? Промъкваше се напред, готвейки се да скочи и да заеме поза за стрелба ли?
Или беше усетил, че тя го е забелязала? Сигурно е сграбчил някой минувач, за да го натика в уличката за примамка. Или да го използва като жив щит с надеждата Сакс да реагира и да стреля по невинен човек.
Вдишваш, издишваш, вдишваш...
Глас ли чу? Тих плач?
Това ли беше? Тя пристъпи напред към другото рамо на Г-образната уличка.
Спря, прилепи се към тухлите.
Къде беше той, по дяволите? И той ли бе вдигнал оръжието си, насочено точно към мястото, където щеше да се окаже тя, ако се появи?
„Добре, върви! Просто се сниши и се приготви да стреляш. Пази си гърба. Едно...две... Сега!“
Сакс изскочи в основната част на пресечката с вдигнат пистолет и приклекна рязко.
И точно в този момент лявото ѝ коляно напълно отказа.
Преди да успее да види ясно къде би могъл да я причаква неизвестният извършител, тя падна върху облите камъни, като успя да дръпне пръст от спусъка и да не стреля случайно един-два пъти. Амелия Сакс се търкулна веднъж и остана да лежи просната и изумена - идеалната мишена.