Райм заговори:
- Съжалявам за случилото се край укритието на снайпериста, ефрейторе. Заместник-комисарят имаше право. За малко да стана причина за смъртта ти.
Поатие се засмя:
- Нашата работа не е като на аптекарите или на зъболекарите, капитане. Не всички се прибираме у дома всяка вечер.
- Въпреки това не се държах компетентно. - Тези думи направо го обгориха. - Трябваше да предвидя нападението.
- От много скоро съм истински полицай, капитане, но не е възможно човек да предвиди всичко случващо се в тази професия, поне според мен. Работата ни наистина е щура. Заплащането е ниско, опасности, политиците на върха, хаос по улиците.
- От теб ще излезе добър детектив, ефрейтор.
- Надявам се. Със сигурност се чувствам по на мястото си тук, отколкото в отдела по лицензи и инспекции.
Една светкавица заслепи Райм и той чу сирените. Полицейска кола нахлу на висока скорост в летището и си запроправя път през движението.
- А, последните веществени доказателства - каза Поатие. - Притесних се, че няма да пристигнат навреме.
Че какви доказателства бяха това, зачуди се Райм. Имаха всичко налично от стрелбата по Морено, както и от апартамента на Анет Бодел. Водолазите се бяха отказали да претърсват залива за гилзите от оръжието на Бари Шейлс.
Ефрейторът махна на колата.
На волана беше младият полицай, който дойде при тях в „Саут Коув Ин“. С пликчето за веществени доказателства в ръка той излезе и отдаде чест - и към двамата мъже, пред които стоеше.
Райм устоя на нелепия порив да стори същото в отговор.
Поатие взе чантата и благодари на полицая. Още едно потупване на изпънатите пръсти по челото и полицаят се върна в колата си, потегли на скорост, като отново пусна сирената и лампите, макар да беше изпълнил мисията си.
- Какво е това?
- Не се ли сещаш? - попита Поатие. - Доколкото си спомням, в книгата си съветваш полицаите да душат въздуха, когато обработват местопрестъпление.
Райм се намръщи, приведе се напред и вдъхна.
От чантата се носеше уханието на пържени рапани.
55.
Сссс, сссс....
В кухнята си Джейкъб Суон пиеше верментино, приятно италианско вино, в конкретния случай - от Лигурия. Продължи да точи японския си нож, но не резеца. Този беше двайсет и един сантиметров модел „Деба“ за кьлцане и за отстраняване на големи късове месо.
Сссс, ссссс, ссссс...
Плъзгаше ножа от едната страна до другата по арканзаското точило - така предпочиташе да остри. Никога в кръг.
Беше към осем вечерта. На грамофона му свиреше джаз. Китаристът Лари Коруел. Беше отличен изпълнител на джаз стандарти, на собствени композиции и дори на класически произведения. „Павана за покойната принцеса“ беше ненадмината негова интерпретация.
Суон стоеше с престилка пред дъската за рязане върху кухненския остров. Малко преди това беше получил есемес от управлението, с което го хвалеха за работата му през деня и потвърждаваха, че е взел правилното решение, като е отложил нападението срещу Сакс. Тази вечер можеше да се оттегли. И той се възползваше с пълна сила.
Светлината беше приглушена, щорите - свалени, завесите - дръпнати.
В известен смисъл във въздуха се усещаше романтика. Суон погледна жената, която седеше наблизо. Косата ѝ беше спусната, тя беше с една от неговите фланелки, черна, и по карирани боксерки, също негови. Струваше му се, че усеща цветно ухание и някакви подправки. Мирисът и вкусът са неразривно свързани. Суон никога не готвеше нищо важно, когато беше настинал или синусите му бяха възпалени. Защо да хаби усилието? Да се храниш в такъв момент беше равносилно на това да използваш храната само като гориво.
Грехота.
Жената, която се казваше Карол Фиори - странно име за британка - също го погледна. Ридаеше тихичко.
От време на време простенваше като преди. Карол, бегачката, която се приближи към него преди малко в уличката и провали опитите му да отстрани Амелия Сакс. Един удар по шията и после я пъхна в багажника. Потегли бързо и се прибра у дома. По-късно щеше да се занимае с детектива.
Щом се прибра в Бруклин, замъкна Карол в къщата, обаче установи, че екипът ѝ за бягане няма да свърши работа - толкова се беше уплашила, че се бе изпуснала. Съблече дрехите ѝ и я избърса, после ѝ даде други дрехи. Макар отначало да му каза, че пътува с „приятели“, всъщност беше сама и обикаляше Съединените щати вече цял месец, обмисляйки да напише статия за приключенията си.