Сама...
Той обмисляше как да постъпи с трофея си.
Вече знаеше.
Да, нали?
Да.
Тя беше престанала да го гледа умолително и да шепне умолително и сега беше насочила мокрите си очи към ножа „Деба“, който той остреше - сссс, сссс... От време на време тръскаше глава. Суон беше вързал китките и краката ѝ за едно много хубаво и удобно кожено кресло, както беше направил и с Лидия Фостър.
- Моля те - каза тя само с устни, вперила поглед в острието. Значи не се беше отказала да се моли.
Той също огледа ножа и предпазливо опита ръба на палеца си. Оказваше нужната съпротива, беше идеално наточен. Пийна още малко вино и после започна да вади продуктите от хладилника.
Когато беше още момче, много преди колежа, много преди армията, много преди кариерата му след армията, Джейкъб Суон се научи да цени значението на храната. Единственото време, което можеше да разчита да прекара с майка си и с баща си, беше приготвянето и изяждането на храната.
Едрият Андрю Суон не беше нито едър, нито склонен към насилие мъж, просто беше дистанциран и постоянно потънал в своите кроежи, задължения и забавления, свързани предимно с работата му в света на хазарта в Атлантик Сити. Младият Джейкъб така и не разбра с какво точно се занимава баща му - предвид собствената му кариера в момента Андрю вероятно е работел на страната на закона. Може да беше генетично. Обаче Джейкъб и майка му със сигурност знаеха едно за бащата - той обичаше да яде и човек можеше да привлече и да задържи вниманието му чрез храната.
Готвенето не се удаваше на Мариан - вероятно дори го мразеше. Започна да усъвършенства уменията си едва след като тя и Андрю започнаха да излизат. Джейкъб я чу да разказва на своя приятелка за едно от първите ястия, които беше поднесла.
- Какво е това? - попитал Андрю.
- Хамбургер, зелен фасул и...
- Каза ми, че можеш да готвиш.
- Така е - посочила му тя тигана.
Андрю хвърлил салфетката си, станал от масата и се запътил към казиното.
На следващия ден тя си купи готварската книга на Бети Крокър и запретна ръкави. Следобед в къщата им от редицата еднакви малкият Джейкъб гледаше как тя с бясна скорост приготвя пиле фрикасе или сотира треска на тиган. Бореше се с храната, водеше сражение. Не усвои най-основни правила и принципи (в крайна сметка всичко се свежда до химия и физика). Вместо това се нахвърляше на всяка рецепта, като че ли никога не е виждала пържола, парче камбала или купчинка брашно. Сосовете ѝ ставаха на бучки, имаха странен вкус и винаги бяха пресолени - не и според Андрю, така че най-вероятно не са били пресолени.
За разлика от сина си Мариан полагаше усилие основно преди и по време на приготвянето на всяко ястие и неизменно изпиваше доста чаши вино. А и малко уиски. Или каквото имаше в шкафа.
Обаче много се стараеше и успяваше да създаде ястия, достатъчно практични, за да задържат Андрю за около час. Неизменно обаче, щом вилицата му дръннеше по чинийката и той изпиеше кафето - Андрю не сърбаше, - той ставаше от масата и изчезваше. Или в мазето да работи над тайните си проекти, или в местния бар, или в казиното. Да чука някоя съседка, предполагаше Джейкъб, когато научи за чукането.
След училище и през уикендите, ако не тръшкаше противниците си в срещите по борба и не се състезаваше с училищния отбор по стрелба, Джейкъб се навърташе в кухнята, разлистваше готварски книги, седеше до майка си, докато тя капеше с мляко и доматен сос, сипеше маковото семе като миниатюрни шрапнели и навсякъде ръсеше остатъци от билки, брашно, нишесте и вътрешности. А също и кървави пръски.
Понякога не успяваше да се справи с всичко и го молеше да ѝ помогне, като махне някой хрущял, обезкости месото или нареже печеното. Мариан смяташе, че едно момче би предпочело да си служи с ножа, а не с бъркалката за яйца.
- Гледай ти! Добра работа, миличък! Ти си малкият ми касапин!
Постепенно той се нагьрбваше с все повече работа и инстинктивно започна да поправя яхнията, да реже по-фино, да намалява силата на огъня точно когато трябва, за да не изври катастрофално съдържанието на тенджерата. А майка му го потупваше по бузата и си наливаше още вино.
Сега Суон погледна към жената, вързана за стола му.
Още беше ядосан, че е провалила плановете му за следобеда.
А тя не спираше да плаче.
Той продължи да приготвя трите си блюда за вечеря. Първо щеше да има аспержи, задушени в смес от вода и вермут, с пресен дафинов лист и щипка градински чай. Стеблата щяха да бъдат положени на канапе от градинска салата и осеяни с капки домашно приготвен сос холандез. Думата „осеяни“ беше най-важната в случая, защото при всяка среща на жълтъка с масло лесно можеш да превариш сместа. Разбира се, трикът при аспарагуса е да улучиш подходящия момент. Римляните имаха свое клише - да направиш нещо за времето, за което приготвяш аспержите, означава да го правиш много бързо.