— Радвам се, че ми зададохте този въпрос, Барбара — отвърна той, отбивайки удара. — Искам да знаете, че докато аз съм президент, подобно предположение въобще не може да съществува. Това управление никога, при никакви обстоятелства няма да попречи на демократичния процес в една суверенна държава. Тази сутрин инструктирах държавния секретар да се обади на вдовицата на Гусман и да поднесе личните ми съболезнования.
Лоурънс бе изпитал облекчение, когато Барбара Ивънс спомена името на покойния, тъй като едва ли щеше да си го спомни сам.
— Барбара, вероятно ще ви заинтересува и фактът, че вече помолих вицепрезидента да ме представя на погребението. Доколкото разбрах, то ще бъде в Богота през този уикенд.
Пит Даун, агент от тайните служби, завеждащ президентската охрана, веднага напусна стаята, за да предупреди вицепрезидента, преди журналистите да се нахвърлят върху него.
Барбара Ивънс не изглеждаше удовлетворена, но преди да успее да зададе втори въпрос, президентът насочи вниманието си към мъжа, седящ на задния ред. Надяваше се, че той няма да се интересува от президентските избори в Колумбия. Но когато журналистът зададе въпроса си, Лоурънс съжали, че не се провалиха надеждите му.
— Какъв шанс има да бъде прокаран законопроектът, ако Виктор Жеримски бъде избран за следващ президент на Русия?
През следващите четиридесет минути Лоурънс отговори на няколко въпроса във връзка със законопроекта за съкращаване на ядреното, биологичното, химическото и конвенционалното въоръжение, но те бяха разнообразени с питания за настоящата роля на ЦРУ в Южна Америка и за неговата стратегия, ако Виктор Жеримски стане следващият президент на Русия. След като разбраха, че Лоурънс не знае много повече от тях по двата последни въпроса, журналистите, надушили слабостта му, започнаха да му вадят душата, като се отказаха от всички останали теми, включително и от тази за законопроекта.
Така го бяха изтощили, че когато накрая Фил Ансенч му зададе подходящ въпрос относно законопроекта, Лоурънс даде дълъг объркан отговор и сетне без предупреждение закри пресконференцията, усмихвайки се за довиждане на разочарованите журналисти с обичайните любезности:
— Благодаря ви, дами и господа. Беше удоволствие за мен, както винаги.
Без нито дума повече той им обърна гръб, бързо напусна стаята и се отправи към Овалния кабинет.
В мига, в който Анди Лойд го настигна, президентът тихо изръмжа:
— Трябва незабавно да говоря с Лари Харингтън, а докато разговарям с него, обади се в Лангли. Искам директора на ЦРУ в кабинета си до един час.
— Господин президент, дали няма да е по-разумно… — започна Лойд.
— До час, Анди — каза президентът, без дори да го погледне. — Ако разбера, че ЦРУ има нещо общо с това убийство в Колумбия, ще разкарам Декстър от мястото й.
— Ще помоля държавния секретар да дойде веднага, господин президент — рече Лойд и изчезна в страничния кабинет, вдигна слушалката на най-близкия телефон и набра номера на Лари Харингтън.
Дори по телефона тексасецът не беше в състояние да скрие удоволствието си, че толкова бързо се доказа правотата му.
След като затвори телефона, Лойд се отправи към собствения си кабинет, затвори вратата и седна мълчаливо на бюрото си. Когато обмисли това, което трябваше да каже, набра директния телефонен номер на шефа в ЦРУ.
— Слушам — бе всичко, което Хелън Декстър успя да произнесе.
Конър Фицджералд подаде паспорта си на австралийския митничар. Щеше да бъде истинска подигравка, ако чиновникът се усъмнеше в документа, защото за пръв път от три седмици насам Конър използваше истинското си име. Униформеният служител провери данните в компютъра си, погледна монитора, сетне натисна още няколко клавиша.
Не се появи нищо нередно, така че удари печат върху туристическата виза и каза:
— Надявам се да прекарате добре в Австралия, господин Фицджералд.
Конър благодари и тръгна към залата за получаване на багажа, където седна и зачака куфарът му да се появи на подвижната лента. По принцип избягваше да преминава пръв през митническия контрол, дори когато нямаше нищо за деклариране.
Вчера самолетът му се бе приземил в Кейптаун и на летището го чакаше старият му приятел и колега Карл Койтър. През следващите няколко часа Карл го бе запознал подробно с обстановката, след което обядваха и обсъждаха развода на Карл и намеренията на Меги и Тара. Втората бутилка „Рустенберг Каберне Совиньон“ от 1982 година едва не стана причина Конър да изпусне самолета за Сидни. В безмитния магазин той набързо купи подаръци за съпругата и дъщеря си. На стоките ясно се четеше щемпелът: „Произведено в ЮАР“. В паспорта му дори не бе отбелязано, че е пристигнал в Кейптаун през Богота, Лима и Буенос Айрес.