Докато седеше в залата, очаквайки появата на багажа си, той започна да мисли за живота, който бе водил през последните двадесет и осем години.
Конър Фицджералд бе израснал в семейство, в което законът и редът стояха над всичко. Дядо му Оскар бе имигрирал в Америка от Килкени в началото на века. Часове след слизането си от кораба на Елис Айлънд, той се бе отправил към Чикаго, за да се присъедини към братовчед си, който работел в полицията в този град.
По време на сухия режим Оскар Фицджералд бе сред малцината полицаи, отказали да вземат подкуп от мафията. Поради тази причина той не бе успял да се издигне повече от сержант. Но Оскар бе благословен с петима сина и се отказа от повече деца, едва когато местният свещеник му обясни, че Господ няма да го дари с дъщеря. Съпругата му бе благодарна за мъдрите слова на отец О’Райли — беше достатъчно трудно да изхраниш петима младежи със заплатата на сержант. При това трябва да се подчертае, че ако Оскар й дадеше дори един цент повече от определената за домакинството сума, отделяна от седмичната му заплата, Мери щеше да поиска най-подробни обяснения за произхода на парите.
След завършване на гимназия трима от синовете на Оскар постъпиха в чикагската полиция и скоро получиха повишението, което баща им беше заслужил. Четвъртият стана свещеник, което достави голямо удоволствие на Мери, а най-малкият, бащата на Конър, завърши съдебна криминалистика в Де Пол. След като приключи обучението си той започна работа в ЦРУ. През 1949 г. се ожени за Катрин О’Кийфи, тяхна съседка. Те имаха само едно дете — син, когото кръстиха Конър.
Конър бе роден на 8 февруари 1951 г. и още преди да тръгне на училище стана ясно, че от него ще излезе добър футболист. Бащата на Конър се радваше, че момчето му стана капитан на отбора в гимназията „Маунт Кармел“, но майка му го караше да работи до късно през нощта, за да е сигурна, че си е написал домашните.
— Не можеш да играеш футбол през целия си живот — непрестанно му повтаряше тя.
Комбинацията от баща, който ставаше, щом в стаята влезе жена, и майка с призвание на светица, направи Конър, въпреки физическата му сила, срамежлив в присъствието на жени. Няколко момичета от гимназията доста ясно му подсказваха, че го харесват, но той не загуби девствеността си, докато не срещна Нанси през последната си година в гимназията. През един есенен ден, в който бе повел отбора си към още една победа, Нанси го отмъкна зад скамейките за зрители и го съблазни. Ако тя се бе съблякла, това със сигурност щеше да е първият път, когато вижда гола жена.
Месец по-късно Нанси го попита дали иска да се люби с две момичета наведнъж.
— Никога не съм бил с две момичета дори поотделно — й отвърна той.
Нанси не каза нищо и отмина въпроса.
Когато Конър спечели стипендия и започна да учи в колежа „Нотр Дам“, той продължи да не приема любовните предложения, които се сипеха като дъжд върху целия състав на отбора. Неговите съотборници, изглежда, се гордееха с интимните си връзки и драскаха имената на момичетата от вътрешната страна на шкафчетата си. В края на първия семестър Брет Колеман бе изписал седемнадесет имена. Правилото, обясни той на Конър, е да се брои само нормалният секс.
— Вратите на шкафчетата не са толкова големи, че да се отбелязва и оралният секс — пошегува се той.
В края на първата година името на Нанси бе все още единственото, което Конър бе записал. След тренировката една вечер той погледна в другите шкафчета и откри, че нейното име фигурира почти навсякъде, понякога свързано с името на друго момиче. Останалите момчета от отбора сигурно щяха ужасно да го подиграват, ако не беше най-добрият защитник в „Нотр Дам“ от години.
В началото на втората му година в колежа за Конър всичко се промени.
Когато се появи, както обикновено, в Ирландския танцов клуб, тя се обуваше. Не успя да види лицето й, но това не бе от значение, защото бе неспособен да откъсне поглед от дългите й, стройни крака. Като футболен герой бе свикнал момичетата да го заглеждат, но сега единственото момиче, на което искаше да направи впечатление, изглежда, не знаеше за съществуването му. Стори му се, че нещата се развиват още по-зле, щом тя стъпи на дансинга — неин партньор бе Диклан О’Кейси, а той нямаше равен в танците. Двамата танцуваха с изправени гърбове, а краката им се движеха с лекота, каквато Конър рядко бе виждал.