Един-двама от старите работници се изсмяха любезно.
— Мога да ви предложа две възможности. Или да миете чинии, или да разнасяте храна на служителите и тайните агенти, намиращи се на стадиона. Първо, има ли доброволци за миене на чинии?
Повечето мъже в стаята вдигнаха ръце. Миенето на чинии, бе обяснил Пъг, винаги се предпочита, не само защото се взима пълна надница от десет долара на час, но и защото за някои от хората остатъците от храна, предназначена за ложите на изпълнителната власт, бе най-доброто ядене от седмици насам.
— Хубаво — промърмори той, избра петима и записа имената им, след което продължи: — Сега, за сервиране на храна. Ще носите храна или на старшите служители, или на охраната. За старшите служители? — запита той, вдигайки поглед от списъка си.
Почти всички останали вдигнаха ръце. Шефът записа пет имена. Щом приключи, той почука по папката със списъка и разпореди:
— Добре, всички записани може да отиват на работните си места.
Тези, които не бяха там за пръв път, станаха от местата си и минаха покрай него, през вратата, която Конър знаеше, че води към кухнята. Само той и Брад бяха все още в помещението.
— Останаха ми две места при охраната — съобщи майстор готвачът. — Едното е чудесно, другото — отвратително. Кой от вас ще е късметлия?
Той погледна с надежда към Конър, който кимна и постави ръка на задния си джоб.
Шефът отиде при него, без дори да погледне към Брад и му прошепна:
— Мисля, че ще предпочетете удобствата на видеоекрана „Сони“.
— Позна — отвърна Конър, подавайки му банкнота от сто долара.
— Така си и мислех — усмихна се главният готвач.
Конър не каза нищо, когато дебелакът пъхна парите в джоба си, точно както бе предсказал Пъг. Този човек си бе заслужил всеки цент от хонорара си.
— Изобщо не трябваше да го каня — изръмжа Том Лоурънс, докато се качваше на хеликоптера, за да отиде на стадиона.
— Имам чувството, че проблемите ни няма скоро да свършат — каза Анди Лойд и закопча предпазния си колан.
— Защо? Какво още може да се обърка? — попита Лоурънс, докато перките на хеликоптера започнаха да се завъртат.
— Има още две обществени прояви преди Жеримски да се завърне в Русия, и бих се обзаложил, че Фицджералд ще ни чака на една от тях.
— Тази вечер едва ли ще има проблем — каза Лоурънс. — Посланик Петровски многократно е казвал на тайните служби, че неговите хора са способни да защитят собствения си президент. Във всеки случай, кой би поел такъв риск с толкова много агенти наоколо?
— Обикновените закони не важат за Фицджералд — отговори Лойд.
Президентът погледна към руското посолство.
— Почти е невъзможно да се проникне в сградата, да не говорим за излизането.
— Фицджералд няма да има подобни притеснения този следобед на стадиона с повече от осемдесет хиляди зрители — отбеляза Лойд. — На такова място ще му е лесно да се измъкне и избяга.
— Не забравяй, Анди, че съществува само неколкоминутен интервал, в който е възможно да възникнат проблеми. Дори тогава, всички в стадиона трябва да са преминали през магнитомера, така че няма начин да се прекара карфица, камо ли пушка.
— Смятате ли, че Фицджералд не го знае? — възрази Лойд, когато хеликоптерът се отправи на изток. — Не е късно да отложим тази част от програмата.
— Не — твърдо отсече Лоурънс. — Ако Клинтън е могъл да застане в центъра на стадиона в Атланта за церемонията по откриването на Олимпиадата, аз мога да направя същото във Вашингтон за футболния мач. По дяволите, Анди, живеем в демократична страна и няма да позволя живота ни да бъде диктуван по този начин. Не забравяй, че аз също ще съм там, ще поема същия риск като Жеримски.
— Съгласен съм, сър — подчерта Лойд. — Но ако Жеримски бъде убит, никой няма да ви похвали, че сте стояли до него, най-малко — Хелън Декстър. Тя първа ще изтъкне…
— Кой мислиш, че ще победи днес следобед? — прекъсна го президентът.
Лойд се усмихна на тактиката, често използвана от Лоурънс, когато не желаеше да продължи обсъждането на неприятна за него тема.
— Не зная, сър — отвърна той. — Но като видях колко хора от персонала ми се опитаха да се напъхат в първите коли, просто бях изненадан, че толкова много почитатели на „Редскинс“ работят в Белия дом.