— Това е голяма чест, сър — благодари той, когато Лоурънс излезе от лимузината.
— Радвам се да те видя, Джон — отговори президентът, поемайки ръката на слабия посивял мъж.
Куке поведе госта си към частния асансьор.
— Наистина ли вярвате, че „Редскинс“ могат да победят, Джон? — попита направо Лоурънс.
— Е, това е въпрос с повишена трудност, какъвто би трябвало да очаквам от политик — отбеляза Куке, щом влязоха в асансьора. — Всички знаят, че сте голям привърженик на „Пакърс“. Но съм готов да отговоря на въпроса ви. Да, сър, „Редскинс“ ще победят.
— „Вашингтон поуст“ не е съгласен с вас — подразни го президентът, докато вратите на асансьора се отваряха.
— Сигурен съм, че вие сте последният човек, който вярва на всичко, което пишат в „Поуст“, господин президент — възрази Куке.
Двамата се засмяха и той поведе Лоурънс към ложата му — голяма, удобна стая, разположена над петдесетметровата линия, с идеален изглед към цялото игрище.
— Господин президент, искам да ви представя един-двама от хората, които направиха „Редскинс“ най-добрия футболен отбор в Америка. Нека започна със съпругата си Рита.
— Приятно ми е да се запознаем, Рита. — Лоурънс й подаде ръка. — И поздравления за вашия триумф на Националния благотворителен бал. Казаха ми, че са събрали рекордна сума под вашето председателство.
Господин Куке грейна от гордост и удоволствие.
Лоурънс успя да си припомни подходящ факт или анекдот за всеки от хората, които му бяха представени, включително и за дребния възрастен мъж във фланелка на „Редскинс“, който едва ли бе бивш играч на отбора.
— Това е Пъг Уошър — постави ръка на рамото му Джон Кент Куке. — Сега той е…
— … единственият мъж в залата на славата, който не е изиграл нито един мач — довърши президентът.
По лицето на Пъг разцъфна усмивка.
— Бе ми казано, че знаете повече за историята на отбора от всеки друг.
Пъг мислено си обеща никога да не гласува отново за републиканците.
— Кажи ми, Пъг, когато „Пакърс“ играха срещу „Редскинс“, какви бяха точките на Винс Ломбарди за сезона, когато беше треньор на „Пакърс“, в сравнение с годината, в която бе с „Редскинс“?
— „Пакърс“ — 459, „Редскинс“ — 435 — усмихна се печално Пъг.
— Точно както си мислех — той не би трябвало никога да напуска „Пакърс“ — отбеляза президентът, потупвайки Пъг по гърба.
— Знаете ли, господин президент — обади се Куке. — Никога не съм успявал да задам въпрос относно „Редскинс“, на който Пъг да не може да отговори.
— Имало ли е въпрос, който някога да те е затруднил, Пъг? — попита президентът, обръщайки се отново към самоходната енциклопедия.
— Постоянно се опитват, господин президент — отвърна Пъг. — Вчера например, един мъж…
Преди Пъг да завърши изречението, Анди Лойд докосна лакътя на Лоурънс.
— Извинете, че ви прекъсвам, сър, но току-що ни информираха, че президентът Жеримски след пет минути ще бъде на стадиона. Тръгнете заедно с господин Куке към североизточния вход, за да го посрещнете там навреме.
— Да, разбира се — прие Лоурънс. Той се обърна към Пъг: — Ще продължим разговора си веднага щом се върна.
Пъг кимна, когато президентът и антуражът му излязоха от ложата, за да посрещнат Жеримски.
— Тук е доста тясно — извика Конър, опитвайки се да надвие шума от големия вентилатор на тавана.
— Така е — кресна Арни, допивайки диетичната си кола. — Но такъв ми е занаятът.
— Очаквате ли някакви неприятности днес?
— Не, всъщност не. Разбира се, ще сме в пълна готовност, щом двамата президенти излязат на игрището, но това ще продължи само осем минути. Въпреки че, ако зависи от капитан Брайтуайт, той не би позволил на нито един от тях да напуска ложата, докато не стане време да си тръгнат.
Конър кимна и зададе няколко по-незначителни въпроса, вслушвайки се внимателно в бруклинския акцент на Арни, като се стараеше специално да запомни изразите, които агентът постоянно използваше.
Когато Арни захапа парче шоколадов кейк, Конър погледна през процепа между въртящите се рекламни табла. Повечето офицери от тайните служби на стадиона също закусваха. Той се загледа към осветителната кула зад западната зона. Там бе Брад, слушайки напрегнато думите на един офицер, който сочеше към ложата на собственика на отбора. Точно от такъв младеж се нуждаеха службите, помисли си Конър. Той отново погледна към Арни.