— Ще се видим пак в началото на мача. Искаш ли още сандвичи, кейк и кола?
— Да, звучи чудесно. Но не ми носи много от кейка. Нямам нищо против жена ми да ми повтаря, че съм напълнял, но напоследък и в работата също ме критикуваха.
Писък на сирена информира персонала на стадиона, че е десет и половина и вратите скоро ще бъдат отворени. Запалянковците започнаха да нахлуват. Повечето от тях се отправиха към местата си. Конър постави празната кутийка от кола и пластмасовото съдче на таблата.
— Ще се върна с обяда ти, щом мачът започне.
— Добре — отвърна Арни и насочи бинокъла си към тълпата под него. — Но не чукай на вратата, преди двамата президенти да се върнат в ложата. На никого не е позволено да бъде тук, докато те са на игрището.
— Разбирам — съгласи се Конър, поглеждайки пушката на Арни за последен път.
Вече се бе отправил към вратата, когато се чу глас по радиостанцията:
— „Херкулес 3“.
Арни извади радиото, защипано отзад на колана му, натисна един бутон и изрече:
— „Херкулес 3“, говорете.
Конър се забави на вратата.
— Няма нищо за докладване, капитан Брайтуайт. Тъкмо се канех да огледам западната трибуна.
— Добре. Докладвай, ако забележиш нещо подозрително.
— Да, шефе — лаконично отвърна Арни и отново защипа радиото на колана си.
Конър тихо излезе на закритата пътека, затвори вратата зад себе си и остави празната кутийка от кола на стъпалото.
Погледна часовника си, сетне тръгна бързо надолу по пътеката и отключи вратата в края й. Откритото пространство гъмжеше от запалянковци, които търсеха местата си. Щом стигна до шахтата на асансьора, той отново погледна часовника си. Петдесет и четири секунди. В решаващия момент трябваше да успее за по-малко от тридесет и пет секунди. Натисна бутона. Четиридесет и седем секунди по-късно товарният асансьор се появи пак. Очевидно никой от второто и петото ниво не беше го повикал. Остави таблата вътре и натисна бутона още веднъж. Асансьорът моментално се понесе надолу към сутерена.
Никой не обърна внимание на Конър, облечен с бяла престилка и с шапка на „Редскинс“, когато той се отправи към вратата с надпис „Вход забранен“. Вмъкна се вътре, заключи след себе си и тръгна безшумно обратно по тясната пътека, докато не се оказа на няколко метра от входа на „Джъмбо Трон“. Застина неподвижен, вглеждайки се в солидната стоманена решетка, поддържаща огромното съоръжение.
Конър стисна за миг парапета и коленичи. Наведе се напред, сграбчи гредата с две ръце и увисна във въздуха. Гледаше съсредоточено към екрана, който според архитектурния план бе на метър и осемдесет пред него. Разстоянието му се стори цял километър.
Виждаше една малка дръжка, но все още нямаше представа дали аварийният изход, който бе ясно маркиран на плановете, наистина съществува. Започна бавно да пълзи по гредата, като избягваше да гледа надолу. Земята под него изглеждаше отдалечена поне на два километра, въпреки че височината беше само пет метра.
Когато най-после се добра до края на гредата, той спусна краката си от двете й страни и се хвана здраво за нея сякаш яздеше кон. Екранът превключи от повторението на гол от последния мач на „Редскинс“ на реклама на спортни екипировки. Конър си пое дълбоко въздух, хвана дръжката и я дръпна. Капакът се плъзна назад, разкривайки очакваната квадратна дупка с размери 56 на 56 сантиметра. Конър бавно пропълзя вътре и затвори вратата.
Притиснат отвсякъде от метал, той съжали, че не е взел плътни ръкавици. Чувстваше се като попаднал в хладилник. Независимо от това, с всяка изминала минута ставаше все по-уверен, че ако трябва да се върне към първоначалния си план, никой не би могъл да открие къде се намира.
Лежа в очакване вътре в кухата стоманена греда на пет метра над земята повече от час и половина, без да може да помръдне, дори за да види колко е часът. Но някога във Виетнам бе прекарал десет дни сам в карцер, изправен в бамбукова клетка, потънал във вода до брадичката.
Нещо, което подозираше, че Арни никога не е преживявал.
29.
Жеримски сърдечно подаваше ръка на всеки, на когото бе представен, дори се засмя на шегите на Джон Кент Куке. Помнеше имената на всички гости и с усмивка отговори на всички зададени му въпроси.