Единадесет и тридесет и шест. Нова вълна от аплодисменти се надигна, когато Джон Кент Куке гордо поведе двамата президенти към игрището. Следваха ги дузина телохранители, почти толкова едри, колкото и играчите. От пръв поглед Конър забеляза, че Жеримски и Лоурънс носят предпазни жилетки.
Искаше му се да насочи пушката към Жеримски и да вземе на мушка главата му, но не можеше да рискува някой от снайперистите на осветителните кули да го забележи. Знаеше, че са тренирани да се прицелват и стрелят за по-малко от три секунди.
Докато представяха играчите на президентите, Конър насочи вниманието си към знамето на „Редскинс“, което се развяваше над западната част на стадиона. Провери пушката и откри, както бе и очаквал, че тя е в идеално състояние и напълно заредена. Шумът от затварянето на цевта му подейства като сигнален изстрел и неочаквано усети, че сърцето му силно тупти.
Единадесет и четиридесет и една минута. Двамата президенти разговаряха с официалните гости. През бинокъла Конър видя как Джон Кент Куке нервно поглежда часовника си, навежда се и прошепва нещо в ухото на Лоурънс. Американският президент кимна, докосна лакътя на Жеримски и го поведе към пространството между двата отбора. Там, на тревата, имаше два малки бели кръга — единият с нарисувана вътре мечка, а другият с орел, така че двамата лидери да знаят къде точно да застанат.
— Дами и господа — изрече глас по високоговорителя. — Моля станете за руския национален химн.
Чу се потропване от седалки, хората се надигнаха от местата си, мнозина свалиха шапките си с емблемата на „Редскинс“, докато се обръщаха с лице към оркестъра и хора в западния край на игрището. Диригентът вдигна палката, направи пауза, сетне неочаквано я размаха с жар. Разнесе се мелодията, която малцина от зрителите бяха чували преди.
Въпреки че Конър в миналото бе стоял много пъти по време на руския национален химн, той трябваше да признае, че малко оркестри извън Русия знаеха в какво темпо трябва да бъде изсвирен и колко куплета има. Реши да изчака американския химн, преди да направи решителната крачка.
Когато руският химн завърши, играчите започнаха да правят упражнения на място за успокоение на нервите си. Конър изчака диригентът да вдигне палката си още веднъж, което щеше да му послужи за знак да се прицели в Жеримски. Погледна към знамето на пилона в далечната страна на стадиона. То сега висеше неподвижно, показвайки, че вятърът е стихнал.
Диригентът вдигна палката си за втори път. Конър постави пушката в процепа между триъгълната табела за реклами и видеоекрана, използвайки дървената рамка за опора. Разгледа игрището през оптичния мерник, сетне се прицели внимателно в задната част на главата на Жеримски.
Прозвучаха встъпителните звуци на американския химн и двамата президенти видимо замръзнаха по местата си. Конър издиша. Три… две… едно. Бавно натисна спусъка и точно в този момент Том Лоурънс вдигна дясната си ръка и я постави на сърцето си. Стреснат от внезапното движение, Жеримски се извърна наляво и куршумът прелетя безобидно покрай дясното му ухо. Седемдесет и осем хиляди фалшиви гласа потвърдиха, че никой не е чул тупването на парчето метал в тревата отвъд петдесетметровата линия.
Легнал по корем на платформата на осветителната кула, високо над свитата от официални лица, Брад гледаше напрегнато през бинокъла си надолу в тълпата. Очите му се спряха на „Джъмбо Трон“. На огромния екран се виждаше в едър план как президентът Лоурънс пееше националния химн с ръка на сърцето.
Брад продължи наблюдението си по-нататък, сетне внезапно върна бинокъла назад. Сторило му се бе, че е видял нещо в процепа между триъгълното табло за реклама и екрана. Погледна още веднъж… беше дулото на пушка, насочена към центъра на игрището от мястото, където преди малко бе видял Арни. Донастрои бинокъла си и различи лицето, което бе зърнал сутринта. Не се поколеба нито за миг.
— Там има пушка.
Брад говореше с такава настойчивост и авторитет, че Брайтуайт и двамата снайперисти моментално насочиха биноклите си към екрана. За миг се прицелиха в Конър, който се готвеше да стреля за втори път.
— Отпусни се — шепнеше си Конър. — Не бързай. Имаш достатъчно време.
Главата на Жеримски отново запълни кръгозора му. Конър подреди малките точици на оптичния мерник и отново издиша. Три… две…
Куршумът на Брайтуайт го удари в лявото рамо и го отхвърли назад. Вторият куршум прелетя там, където бе главата му преди миг.