Националният химн свърши.
Двадесет и девет годишният опит бе подготвил Конър за подобно развитие на нещата. Всичко в тялото му крещеше да избяга. Той незабавно започна да изпълнява план А, като се опитваше да преодолее измъчващата го болка в рамото. Залитайки стигна до вратата и тръгна по коридора. Искаше да побегне към вратата в далечния край, която водеше към публиката на стадиона, но откри, че се нуждае от цялата си сила само за да се движи. Четиридесет секунди по-късно, точно когато двамата президенти бяха изведени от игрището, той стигна до вратата. Чу рева на тълпата, когато „Редскинс“ се подготвиха да започнат играта.
Конър отключи, залитна към товарния асансьор и натисна бутона няколко пъти. Чу лекия шум от мотора, когато асансьорът започна бавно да се движи към седмо ниво. Очите му неспокойно оглеждаха наляво и надясно, търсейки и най-малката опасност. Болката в рамото ставаше все по-силна, но той знаеше, че засега не може да стори нищо. Първите места, които всеки агент от службата му би проверил, бяха местните болници. Погледна в шахтата и видя как таванът на асансьора се приближава. Бе на около петнадесет секунди разстояние от него. Но точно тогава внезапно спря. Изглежда някой товареше или разтоварваше на нивото с официалните ложи.
Инстинктивната реакция на Конър бе да се откаже от плана си за действие при непредвидени усложнения — нещо, което не бе правил никога в миналото. Знаеше, че не може да се мотае повече наоколо — ако чакаше още няколко секунди, някой щеше да го забележи.
Придвижи се обратно до вратата, която водеше към „Джъмбо Трон“ — дотолкова бързо, доколкото му позволяваха силите. Товарният асансьор потегли отново. След няколко секунди се появи табла със сандвичи, парче торта и кока-колата, която Арни бе очаквал.
Конър отново премина през вратата с табелка „Вход забранен“, оставяйки я отворена. Трябваше да събере цялата си сила и воля, за да прекоси седемдесетте метра. Знаеше, че агентите от отдела за разузнаване и защита щяха да влязат след броени секунди.
Двадесет и четири секунди по-късно Конър стигна до масивната носеща греда, която поддържаше целия екран. Хвана здраво парапета с дясната си ръка и се отпусна над ръба на платформата, точно когато вратата към коридора се отвори с трясък. Плъзна се под платформата и чу два чифта крака да тичат над него и да спират пред вратата на съоръжението. През един процеп видя как някакъв офицер с пистолет в ръка отваря вратата и, без да пристъпва вътре, се опитва да напипа ключа на осветлението.
Конър изчака светлината да светне и двамата офицери да влязат вътре в „Джъмбо Трон“, след което започна да лази по гредата, за трети път този ден. Но сега можеше да се държи само с едната ръка, което означаваше, че напредва доста бавно. От друга страна, се стараеше кръвта, която капеше от рамото му, да пада долу на земята от петметровата височина, а не върху гредата, където щяха лесно да я забележат.
Когато първият агент от тайните служби влезе в „Джъмбо Трон“, веднага забеляза окования с белезници за парапета Арни. Бавно започна да се приближава, оглеждайки се внимателно наоколо, докато не стигна до него. Партньорът му го прикриваше през цялото време. Отключи белезниците на Арни и внимателно го положи на земята, сетне извади кърпата от устата му и провери пулса. Беше жив.
Арни вдигна очи към тавана, но не проговори. Първият агент незабавно се втурна нагоре по стъпалата към второто ниво, а вторият го прикриваше. Офицерът внимателно се промъкна зад огромния екран. „Редскинс“ бяха отбелязали гол и над стадиона се разнесе оглушителен рев, но той сякаш не го чу. Стигна до другата стена, обърна се и кимна. Вторият офицер започна да се изкачва към най-горното ниво, където повтори същите движения.
Двамата агенти се върнаха, проверявайки още веднъж всяко възможно място за криене, когато по радиостанцията дойде съобщение.
— „Херкулес 7“.
— „Херкулес 7“ слуша.
— Има ли някаква следа от него?
— Няма никой, освен Арни, който бе закопчан за една греда по бельо. Двете врати бяха отключени и има капки кръв навсякъде, така че определено си го улучил. Трябва да е някъде наоколо. Носи униформата на Арни, няма да е трудно да бъде забелязан.
— Не разчитай на това — възрази Брайтуайт. — Ако е човекът, за когото си мисля, все още може да е съвсем близо до теб.
30.
Тримата мъже седяха в Овалния кабинет и слушаха касетата. Двама бяха облечени в официални костюми, а третият — в униформа.