Лойд погледна часовника си:
— Закъснели сте със седемнадесет минути, сър.
— Това едва ли е толкова важно. Откровено казано, този проклетник трябва да е доволен, че остана жив.
— Не мисля, че това е нещо, което можете да използвате като извинение, сър.
Автоколоната спря пред руския президент. Лоурънс излезе от колата и се обърна към него:
— Здравейте, Виктор. Извинете, че закъсняхме с няколко минути.
Жеримски не направи опит да скрие недоволството си. След хладно ръкостискане, той поведе почетния си гост нагоре по стъпалата до пълната приемна, без да промълви нито дума. Сетне се извини формално и остави президента на САЩ на египетския посланик.
Лоурънс огледа залата, докато посланикът се опитваше да го заинтригува с изложбата на древноегипетски предмети, открита наскоро.
— Да, опитвах се да намеря „прозорец“ в графика си, за да я посетя — постара се да бъде любезен президентът, без да се замисля. — Всеки, който я е видял, твърди, че е великолепна.
Египетският посланик грейна от задоволство. В този миг Лоурънс съзря човека, когото търсеше. Наложи се да поговори с още трима посланика, с две от съпругите на дипломати и с политическия кореспондент на „Правда“, преди да успее да се добере до Хари Ноърс, без да предизвика подозрение.
— Добър вечер, господин президент — поздрави министърът на правосъдието. — Сигурно сте доволен от резултата на мача този следобед.
— Разбира се, Хари — сърдечно отвърна Лоурънс. — Винаги съм казвал, че „Пакърс“ ще пометат „Редскинс“ по всяко време и на всяко място.
Той сниши глас.
— Искам да дойдеш в кабинета ми в полунощ. Нужен ми е съветът ти по един правен въпрос.
— Разбира се, сър — тихо отвърна министърът на правосъдието.
— Рита — каза президентът, като се обърна надясно, — беше ми приятно да се видим този следобед.
Госпожа Куке отвърна на усмивката му. Прозвуча гонг и икономът обяви, че вечерята е сервирана. Разговорите утихнаха и гостите се отправиха към трапезната зала.
Лоурънс бе настанен между госпожа Петровска, съпругата на посланика, и Юри Олгивич, новоназначения ръководител на руската търговска делегация. Президентът скоро откри, че Олгивич не знае нито дума английски — още един от тънките намеци на Жеримски относно мнението му за разширяване на търговските взаимоотношения между двете страни.
— Сигурно сте доволен от резултата на мача — започна разговор съпругата на руския посланик, докато пред президента поставиха купа с борш.
— Така е, но смятам, че по-голямата част от публиката не споделяше радостта ми, Олга.
Госпожа Петровска се усмихна.
— Успявахте ли да разберете какво става на терена? — попита Лоурънс, взимайки лъжицата за супа.
— Не съвсем — призна тя. — Но имах щастието да седя до господин Пъг Уошър, който нямаше нищо против да отговаря на въпросите ми.
Президентът изпусна лъжицата си, преди да е преглътнал супата. Потърси с очи Лойд, който седеше от другата страна, и подпря с юмрук брадичката си — този знак означаваше, че се налага да говори с него спешно.
Лойд измърмори някакво извинение на жената от дясната му страна, сетне сгъна салфетката си, остави я на масата и тръгна към президента.
— Трябва незабавно да се видя с Брайтуайт — прошепна Лоурънс. — Мисля, че знам как да открием Фицджералд.
Лойд излезе от стаята, без да каже нито дума, а супата на президента бе отнесена светкавично.
Лоурънс се опита да се съсредоточи върху това, което му говореше съпругата на руския посланик, но не можеше да престане да мисли за Фицджералд. Тя бе казала нещо от типа колко ще й липсват Щатите, когато съпругът й се пенсионира.
— И кога ще бъде това? — попита президентът, без изобщо да се интересува от отговора й.
— След около осемнадесет месеца — отвърна госпожа Петровска.
Пред президента поставиха чиния със студено говеждо. Той продължи разговора, докато един сервитьор не поднесе някакви зеленчуци, а друг — картофи. Вдигна ножа и вилицата си в момента, в който Лойд влезе в стаята. Миг след това той бе до президента:
— Брайтуайт ви очаква в задната част на „Стейджкоуч“.
— Надявам се, че нямате проблем — каза госпожа Петровска, щом Лоурънс сгъна салфетката си.
— Не е нещо важно, Олга — увери я Лоурънс. — Просто не могат да намерят речта ми. Не се притеснявай, зная съвсем точно къде съм я сложил.