Лоурънс слезе с мрачен вид по стълбите на самолета и бе посрещнат от маршал Бородин, застанал на купола на един танк.
Когато късно същата сутрин двамата президенти се срещнаха в Кремъл, първата точка от дневния ред бе настояването на президента Жеримски силите на НАТО, разположени по западната граница на Русия, незабавно да бъдат ограничени. След катастрофалното поражение в Сената на законопроекта за съкращаване на ядрените, биологичните, химичните и конвенционалните оръжия, и след доброволното връщане на Украйна в Съветския Съюз, президентът Лоурънс е наясно, че Жеримски няма да отстъпи нито крачка от позицията си за ролята на НАТО в Европа. Положението на Лоурънс се утежнява още повече от опозицията в собствената му страна, оглавявана от новоизбрания сенатор Хелън Декстър, която продължава да го нарича „истински комедиант“.
Откакто сенатор Декстър подаде оставка като директор на ЦРУ миналата година, за да може, по нейните думи „по-открито да опонира на президентската погрешна външна политика“, по върховете вече се носят слухове, че тя има реални шансове да стане първата жена — президент.
На предварителните разговори тази сутрин в Кремъл, президентът Жеримски не се опита да скрие…
Стюарт вдигна поглед от първата страница на „Сидни морнинг хералд“, когато Меги влезе в кухнята, облечена с пуловер и джинси. Живееха в една къща повече от шест месеца, но никога не бе я виждал с несресана коса.
— Добро утро, Стюарт — поздрави тя. — Има ли нещо интересно във вестника?
— Жеримски демонстрира сила при най-малка възможност — отвърна Стюарт. — А вашият президент продължава да се държи на положение. Поне такова е мнението на московския кореспондент на „Хералд“.
— Жеримски би пуснал атомна бомба върху Белия дом, ако сметне, че може да се отърве без последствия — заяви Меги. — Няма ли нещо по-оптимистично във вестника тази събота?
— Премиерът обяви датата за втория референдум по въпроса дали Австралия да стане република.
— Вие в тази страна сте толкова мудни — отбеляза Меги, сипвайки овесени ядки в купичка, — ние се отървахме от англичаните преди повече от двеста години.
— Сигурен съм, че няма да ни отнеме чак толкова дълго време — възкликна Стюарт и се засмя, когато в кухнята влезе жена му по халат.
— Добро утро — сънено изрече тя.
Меги отиде да я целуне по бузата.
— Ти седни и хапни нещо, а аз ще направя омлет. Наистина не бива да…
— Мамо, бременна съм, не умирам от туберкулоза — подразни се Тара. — Купичка овесени ядки с мляко е достатъчно.
— Зная, само че…
— Май никога няма да престанеш да се тревожиш — допълни Тара и прегърна майка си. — Ще ти кажа една тайна. Няма медицинско доказателство, че помятанията са наследствени. Само неспокойните майки мислят така. Каква е новината тази сутрин? — обърна се тя към Стюарт.
— Моят случай в съда е на шестнадесета страница — каза той и посочи трите кратки параграфа, скрити в долния ляв ъгъл на страницата.
Тара прочете съобщението два пъти, преди да промълви:
— Но те дори не споменават името ти.
— Не. Изглежда в този момент се интересуват повече от клиента — призна Стюарт. — Но ако успея да го отърва, нещата могат да се променят.
— Надявам се да не го отървеш — бе откровена Меги, докато чупеше второто яйце. — Смятам, че твоят клиент е голямо влечуго и трябва да прекара остатъка от живота си в затвора.
— За това, че е откраднал 73 долара? — невярващо попита Стюарт.
— От беззащитна старица.
— Но е било за пръв път.
— Вероятно искаш да кажеш, че за пръв път са го хванали — възрази Меги.
— Знаеш ли, от теб би станал първокласен прокурор — отбеляза Стюарт. — Защо не прекъснеш лекциите си и не се запишеш в Юридическия факултет? Имай предвид, че доживотната присъда за кражба на 73 долара едва ли ще се хареса на всички.
— Може да останеш изненадан, млади момко — подхвърли Меги.
На изтривалката се чу шум.
— Аз ще ги взема — уведоми Стюарт, ставайки от масата.
— Стюарт е прав — настоя Тара, когато майка й постави омлета пред нея. — Не бива да си губиш времето като безплатна домашна помощничка. Ти можеш много повече.
— Благодаря ти, мила — смутено промълви Меги. Тя се върна до печката и чукна още едно яйце. — Но на мен ми харесва да живея с вас двамата. Боя се само да не прекаля с гостоприемството ви.