— Изглежда се е качил на самолета за Лима под името Алистър Дъглас, а после е отлетял за Буенос Айрес със същия паспорт. След това не успяхме да го проследим.
— Съмнявам се, че някога ще го направите.
— О, не бих била такъв песимист, господин президент — възрази Декстър, без да обръща внимание на тона му.
— Наемните убийци обикновено са самотници, изчезват за няколко месеца след подобна поръчка, а щом решат, че обстановката е спокойна, отново се появяват.
— Добре — съгласи се президентът, — уверявам ви, че този път няма да оставя нещата така. Когато се срещнем следващия път, вероятно ще разполагам със собствена информация, която ще ви предоставя да обмислите.
— С нетърпение ще я очаквам — отвърна Декстър с тон на недисциплиниран ученик, който съзнателно дразни директора на училището.
Президентът натисна друг бутон под бюрото си. Миг след това на вратата се появи Анди Лойд.
— Господин президент, след минута имате среща със сенатор Бедел — заяви той, без да обръща внимание на Декстър.
— Тогава ще тръгвам, господин президент — изправи се Декстър.
Остави папката на бюрото му, взе чантата си и напусна кабинета без нито дума повече.
Президентът не проговори, докато шефът на ЦРУ не затвори вратата след себе си. Тогава се обърна към Лойд.
— Не вярвам на нито една нейна дума — каза той и постави папката в касетата за изходяща поща.
Лойд мислено си отбеляза да я вземе, веднага щом шефът му напусне кабинета.
— Предполагам, че най-доброто, на което можехме да се надяваме, бе да я поуплашим, за да не предприема други операции, поне докато съм в Белия дом.
— Като имам предвид досието й, не бих се обзаложил, че сме успели.
— След като не мога да наема убиец да я премахне, ти имаш ли някакво друго предложение?
— Според мен тя ви оставя само две възможности, господин президент. Трябва или да я уволните и да се изправите пред неизбежното разследване на Сената, или да приемете провала си, да се съгласите с нейната версия за случилото се в Богота и да се надявате, че следващия път ще се справите с нея.
— Има и трети начин — тихо изрече Лоурънс.
Лойд се заслуша напрегнато, без да прекъсва шефа си. Бързо му стана ясно, че президентът е обмислил добре как би могъл да отстрани Декстър от поста й директор на ЦРУ.
Конър се опита да подреди мислите си и вдигна поглед към светналия екран на багажното отделение. Конвейерната лента бе започнала да бълва багажа на пътниците от този полет. Някои вече пристъпваха напред и взимаха чантите си.
Мисълта, че бе пропуснал раждането на дъщеря си, все още не му даваше мира. Конър бе патриот като всички в семейството си, въпреки че имаше определени резерви към политиката на САЩ спрямо Виетнам. Независимо от това се записа доброволец в армията и завърши школата за младши офицери, докато чакаше Меги да се дипломира. Те едва имаха време за сватбена церемония и за четиридневен меден месец, преди младши лейтенант Фицджералд да тръгне за Виетнам през юли 1972 г.
Двете години във Виетнам сега бяха някъде далеч в спомените му. Произвеждането му в чин лейтенант, залавянето му от виетконгците и успешното бягство, при което спаси живота на свой другар — всичко това му изглеждаше толкова далечно, сякаш не бе се случило с него. Пет месеца след като се върна у дома, президентът го награди с най-високото военно отличие — почетен медал, но преживяният ужас през двете години във Виетнам го караше да се чувства щастлив, че е останал жив и че е отново с жената, която обича. В мига, в който съзря Тара, Конър се влюби за втори път.
Седмица след завръщането му в Щатите, Конър започна да търси работа. Вече бе ходил на интервю в чикагския отдел на ЦРУ, когато капитан Джаксън, негов взводен командир по време на войната, се появи неочаквано и го покани в специалната военна част, която оглавяваше. Конър бе предупреден, че присъедини ли се към елитния екип на Джаксън, няма да може да обсъжда и споделя с никого, дори със съпругата си, някои аспекти от новата си работа. Когато научи какво се очаква от него, той поиска малко време за размисъл, преди да вземе решение. Обсъди положението си с отец Греъм, семейния свещеник, който просто го посъветва: „Никога не върши нещо, което смяташ за безчестно, дори да е в името на родината ти“.
Когато на Меги й предложиха работа в Джорджтаунския университет, Конър осъзна колко сериозна подкрепа му оказва Джаксън. Още на следващия ден му писа, че с удоволствие ще се присъедини към него. Официално фирмата, в която постъпи, се казваше „Мериленд иншурънс“.