Меги видимо побледня и бързо погледна към Конър.
— Не се тревожете, госпожо Фицджералд — веднага добави Стюарт. — Ще се върнете в Америка много преди това.
Всички замълчаха. Никой от тях не искаше да му се напомня за този факт.
Тара хвана младежа за ръка.
— Хайде, Супермен, време е да открием друга вълна, от която да ме спасиш.
Стюарт скочи. Обръщайки се към Конър, той каза:
— Когато отвлека дъщеря ви, няма да искам откуп и няма да се договарям за никаква валута, дори за американски долари.
Тара се изчерви.
— Хайде — настоя тя и младежите се затичаха надолу по брега към водата.
— За пръв път смятам, че няма да се опитвам да преговарям — обърна се Конър към Меги, протягайки се усмихнато.
— Той е приятен младеж — съгласи се Меги и го хвана за ръката. — Жалко, че не е ирландец.
— Можеше да е по-зле — отбеляза Конър и стана от стола. — Можеше да бъде англичанин.
Меги се усмихна, когато тръгнаха на разходка по брега.
— Знаеш ли, тя не се прибра до пет сутринта.
— Не ми казвай, че още стоиш будна цяла нощ, когато дъщеря ти е на среща — засмя се Конър.
— Говори по-тихо, Конър Фицджералд, и се опитай да не забравяш, че това е нашето единствено дете.
— Вече не е дете, Меги. Тя е жена и след по-малко от година ще стане доктор Фицджералд.
— И естествено ти не се притесняваш за нея.
— Знаеш, че не е вярно — отрече Конър и я прегърна. — Но ако нямаше връзка със Стюарт — което не е моя работа — то положението можеше да е по-лошо.
— Аз не спах с теб до деня, в който се оженихме, и дори след като ми казаха, че си изчезнал във Виетнам, никога не погледнах друг мъж. Макар че не ми липсваха предложения.
— Зная, скъпа — каза Конър, — но тогава вече си знаела, че съм незаменим.
Конър пусна жена си и побягна към вълните, стараейки се да си осигури преднина. Когато Меги все пак го настигна, беше останала без дъх.
— Диклан О’Кейси ми предложи брак много преди…
— Зная, скъпа — отвърна той, взирайки се в зелените очи и отмятайки кичур коса от челото й. — Не минава и ден, без да съм благодарен, че ме чака. Това ме крепеше, когато бях затворен в Нам. Това и мисълта за Тара.
Думите му напомниха на Меги за мъката, изпитана след всяко помятане, за ужаса при мисълта, че повече не може да има деца. Тя бе израснала в голямо семейство и искаше да има много деца. Никога нямаше да приеме простата философия на майка си — че такава е Божията воля.
Докато Конър бе във Виетнам, тя прекара много щастливи часове с Тара. Но в мига, в който той се върна, малката госпожица му подари сърцето си и въпреки че обичаше много дъщеря си, Меги знаеше, че никога няма да се радва на такава близост, каквато Тара имаше с баща си.
Когато Конър постъпи в „Мериленд иншурънс“, Меги бе озадачена. Смяташе, че Конър ще работи подобно на баща си като блюстител на закона. По-късно той й обясни за кого всъщност ще работи. Без да навлиза в подробности, подчерта значението да си НОП (Неофициален офицер под прикритие). Тя пазеше тайната му вярно вече толкова години. Понякога й бе неудобно, че не може да обсъжда работата на съпруга си с приятели и колеги. Утешаваше се, че съпрузите на някои жени говорят безкрай за проблемите си в службата, с което досаждат на всички. Такъв беше техният необикновен живот, който искаха да запазят в тайна.
Всичко, за което Меги мечтаеше, бе един ден дъщеря й да срещне някого, готов да чака на пейка в парка цяла нощ, само за да види как тя дърпа завесата.
Джаксън запали цигара и внимателно заслуша всяка дума на мъжа от Белия дом. Нито веднъж не направи опит да го прекъсне.
Когато свърши с предварително подготвената си реч, Лойд отпи от чашата с минерална вода и зачака първия въпрос на бившия заместник-директор на ЦРУ.
Джаксън загаси цигарата.
— Мога ли да попитам защо смятате, че съм най-подходящият човек за задачата?
Лойд не бе изненадан. Вече бе решил, че ако Джаксън зададе точно този въпрос, просто да му каже истината.
— Знаем, че сте напуснали поста си в ЦРУ поради различия в мненията — той наблегна на последните думи — с Хелън Декстър. Факт е, че досието ви е образцово, дори сте бил смятан за неин заместник. Но след като сте се оттеглили по причини, които са малко странни, не вярвам, че ще успеете да си намерите работа, достойна за опита ви. Подозирам, че Декстър също има нещо общо с това.