— Нужно е само едно телефонно обаждане — каза Джаксън, — разбира се, неофициално, и неочаквано откриваш, че си махнат от списъците на одобрените кандидати. Винаги съм внимавал да не говоря лошо за работодателите си, но за Хелън Декстър с голямо удоволствие ще направя изключение.
Той запали друга цигара.
— Разбирате ли, Декстър смята, че Том Лоурънс е вторият човек в Америка, докато тя е истинската защитничка на вярата, последният бастион на нацията. За нея избраните политици не са нищо повече от временно затруднение, което рано или късно ще бъде премахнато от гласоподавателите.
— Президентът неведнъж е имал възможност да осъзнае това — разпалено каза Лойд.
— Президентите идват и си отиват, господин Лойд. Обзалагам се, че вашият шеф е човешко същество като нас и следователно може да бъде сигурен, че има досие при Декстър, което тя пълни с материали, за да докаже, че Лоурънс не е достатъчно квалифициран за втори мандат. Впрочем тя има почти толкова дебело досие и за вас.
— Тогава ние трябва да започнем да създаваме наше собствено досие, господин Джаксън, и не мога да се сетя за някого по-подходящ от вас, който да изпълни задачата.
— Откъде искате да започна?
— Разследвайте кой стои зад убийството на Рикардо Гусман в Богота миналия месец — каза Лойд. — Имаме причини да смятаме, че ЦРУ е замесено, пряко или не.
— Без знанието на президента? — възкликна невярващо Джаксън.
Лойд кимна, извади папка от чантата си и я плъзна по масичката. Джаксън я отвори.
— Не бързайте — предупреди Лойд, — защото ще трябва да запомните всичко.
Джаксън започна да си прави бележки, дори преди да прочете до края първата страница.
— Ако предположим, че убиецът е един, ще е почти невъзможно да се сдобием с информация. Този вид убийци не оставят следи. — Джаксън замълча. — От друга страна, ако е човек на ЦРУ, Декстър има преднина от десет дни. Вероятно вече е затворила всички пътища, които водят към убийството, освен…
— Освен какво? — попита Лойд.
— Не съм единственият, който се е сблъсквал с тази жена години наред. Възможно е да има подставено лице в Богота, което… — Той млъкна. — С колко време разполагам?
— Новият президент на Колумбия ще направи официално посещение във Вашингтон след три седмици. Добре ще е да разполагаме с нещо дотогава.
— Имам чувството, че доброто старо време се връща — каза Джаксън и загаси цигарата си. — Като прибавим и удоволствието, че Декстър официално е от другата страна на барикадата.
Той запали друга цигара.
— С кого ще работя?
— Формално сте на свободна практика, но иначе ще работите с мен. Ще ви се заплаща същата сума, каквато получавахте в ЦРУ. Тя ще постъпва в сметката ви всеки месец, въпреки че по очевидни причини името ви няма да се появява в счетоводните книги. Аз ще се свържа с вас, когато е необходимо…
— Не, няма да стане така, господин Лойд — възрази Джаксън. — Аз ще се свържа с вас, когато има нещо, което си заслужава да бъде докладвано. Двупосочната връзка само увеличава вероятността някой да ни разкрие. Всичко, от което се нуждая, е телефон, който не може да бъде подслушван.
Лойд написа седем цифри на салфетката.
— Този телефон е директен, прескача дори секретарката ми. След полунощ автоматично прехвърля разговорите у дома. Можете да ми се обаждате по всяко време. Не бива да се притеснявате за часовата разлика, когато сте в чужбина, нямам нищо против да ме събудите.
— Това е добре — промърмори Джаксън. — Защото не смятам, че Хелън Декстър изобщо някога спи.
Лойд се усмихна.
— Това ли е всичко?
— Не съвсем. Когато си тръгнете, завийте надясно и после още веднъж завийте надясно. Не поглеждайте назад и не взимайте такси, докато не изминете поне четири пресечки. От сега нататък ще ви се наложи да мислите като Декстър. Не забравяйте, че тя е в този бранш от тридесет години. Познавам само един човек, който е по-добър от нея.
— Надявам се това да сте вие — каза Лойд.
— Страхувам се, че не е така.
— Само не ми казвайте, че работи за Декстър.
— Въпреки че е най-добрият ми приятел, ако Декстър му заповяда да ме убие, няма застрахователна компания в града, която би приела моята полица за живот. Ако очаквате да се справя с тях двамата, по-добре вярвайте, че не съм остарял през последните осем месеца.