Джаксън се усмихна отегчено, преди да извади плик от вътрешния си джоб и да го пъхне под масата. Шефът на полицията го пое, погледна вътре, после разкопча джоба на куртката си и го прибра.
— Виждам, че новите ти господари не проявяват, уви, същата щедрост, когато става дума за разходите.
— Дай ми прилична улика — това е всичко, което искам от теб — повтори Джаксън.
Шефът на полицията вдигна празната чаша и изчака, докато барманът не я напълни догоре. Отпи голяма глътка.
— Винаги съм вярвал, Крис, че ако искаш да направиш добра сделка, няма по-добро място за това от заложната къща в района на Сан Викторина. — Той се усмихна, пресуши чашата и се надигна от масата. — И когато се сещам за дилемата, пред която си изправен сега, стари ми приятелю, не бих си дал труд за нещо повече от витрината на този магазин.
Когато Конър прочете в подробности строго секретния документ, той го върна на директора. Първият й въпрос го изненада:
— Още колко време ти остава до пенсия?
— Ще ме свалят от списъка на действащите служители на 1 януари следващата година, но естествено се надявам да остана в компанията.
— Може би в момента няма да е толкова лесно да открием приложение на особените ти таланти — делово каза Декстър. — Имам обаче едно свободно място, за което мога да те препоръчам. — Тя замълча. — Като директор на офиса в Кливланд.
— Кливланд?
— Да.
— След двадесет и осем години служба в компанията — отбеляза Конър — по-скоро се надявах, че ще можете да ми намерите нещо във Вашингтон. Сигурен съм, че знаете, че съпругата ми завежда отдела по приема на студентите в Джорджтаунския университет. Ще бъде почти невъзможно да се намери подобно място в… Охайо.
Последва дълго мълчание.
— Бих искала да помогна — каза Декстър със същия равен тон, — но засега няма нищо подходящо. Ако решиш да приемеш назначението в Кливланд, може би след няколко години ще стане възможно да те върна обратно.
Конър се взираше в жената от другата страна на масата. Беше й служил през последните двадесет и шест години. Болезнено осъзна, че сега тя използва срещу него същото смъртоносно оръжие, което бе употребила срещу толкова други негови колеги в миналото. Но защо? Та той винаги изпълняваше заповедите й безпрекословно? Конър отново погледна папката. Дали президентът не настояваше някой да бъде пожертван, след като журналистите го бяха разпитвали толкова подробно за дейността на ЦРУ в Колумбия? Кливланд ли щеше да бъде неговата награда за двадесет и осем години служба?
— Съществува ли някаква алтернатива? — попита той.
Директорът не се поколеба.
— Можеш да се пенсионираш по-рано без проблем. — Тонът й бе толкова безразличен, сякаш предлагаше пенсиониране на шестдесетгодишен портиер в сградата, в която живее.
Конър остана безмълвен, неспособен да повярва на ушите си. Бе отдал целия си живот на компанията и като много други неведнъж бе рискувал живота си.
Хелън Декстър се изправи.
— Надявам се да ме уведомиш, когато стигнеш до някакво решение. — Тя напусна стаята, без да изрече нито дума повече.
Конър остана сам, седна на бюрото си, опитвайки се да проумее недомлъвките в думите на Декстър. Припомни си разказа на Крис Джаксън за един почти идентичен разговор преди осем месеца. Тя му бе предложила работа в Милуоки. Тогава бе казал на Крис, че на него подобно нещо никога няма да му се случи. „Аз съм редови играч в отбора. Кой би си помислил, че се стремя към нейния пост“ — бяха думите му. Но изглежда Конър бе извършил още по-ужасен грях. Като изпълняваше заповедите на Декстър, той несъзнателно бе станал причина за вероятния й провал. Може би, ако изчезнеше от обкръжението й, тя щеше да оцелее с по-голяма сигурност. Колко ли други добри служители бяха пожертвани в нейно име през изминалите години, чудеше се той.
Мислите на Конър бяха прекъснати от влизането на Джоан в кабинета. Не бе необходимо да й казва, че срещата бе протекла зле.
— Мога ли да помогна с нещо? — тихо попита тя.
— Не, нищо, благодаря, Джоан.
След кратко мълчание той добави:
— Знаеш ли, скоро ще трябва да прекратя активната си дейност.
— От 1 януари — допълни тя. — Но с твоето досие компанията сигурно ще ти предложи по-голям пост, нормално работно време и вероятно дългокрака секретарка.