Выбрать главу

— Той е забележителен човек.

— Какво имаш предвид?

— Предполагам, че знаеш много добре.

— По-добре е да затварям, иначе татко ще има нужда от повишение, за да плати телефонните ми разговори. Впрочем следващия път е твой ред.

Стюарт се престори, че не забелязва как Тара неочаквано промени темата.

— Винаги ми се е струвало странно — продължи тя, — че ти работиш, когато аз спя.

— Е, мога да измисля начин да променим нещата.

При отварянето на вратата, алармата се включи. Един часовник във вътрешното помещение удари два пъти, когато той отметна встрани завесата от мъниста и влезе в магазина. Отправи се към витрината. Пушката не беше там.

Отне му няколко минути да я намери. Беше скрита под тезгяха.

Провери всяка част и забеляза, че един патрон липсва. Взе калъфа под мишница и бързо напусна магазина. Не се тревожеше, че ще го заловят — шефът на полицията го бе уверил, че влизането с взлом няма да бъде съобщено поне тридесет минути. Погледна към настолния часовник, преди да затвори вратата зад себе си. Бе два часа и дванадесет минути.

Шефът на полицията едва ли можеше да бъде обвинен, че старият му приятел не е имал достатъчно пари, за да купи пушката веднага. Във всеки случай се радваше, че получава двойно възнаграждение за една и съща информация. Особено когато бе в долари.

Тя му сипа второ кафе.

— Меги, смятам да се оттегля от компанията и да си потърся работа, която не предвижда чести пътувания.

Той погледна към жена си от другата страна на масата, за да види как ще реагира.

Меги постави каната с кафе на подложката и отпи глътка от чашата си, преди да заговори:

— Защо точно сега? — запита просто тя.

— Директорката ми каза, че е възможно да ме отвлекат срещу откуп, така че ще бъда подменен с по-млад човек. Такава е политиката на компанията за хората на моя възраст.

— Но в компанията трябва да има още много длъжности за човек с твоя опит.

— Директорката има идея — горчиво промълви Конър. — Тя ми предложи да оглавя офиса в Кливланд.

— Кливланд? — изрече Меги невярващо.

Остана мълчалива известно време, сетне тихо зададе почти реторичния въпрос:

— Защо директорката толкова бърза да ти види гърба?

— О, положението не е толкова лошо. Ако й откажа, все още мога да се пенсионирам — увери я Конър, без да се опита да отговори на питането й. — Във всеки случай, поне според Джоан, съществуват големи застрахователни компании във Вашингтон, които биха били щастливи да назначат човек с моя опит.

— Но сред тях не е тази, в която работиш сега — отбеляза Меги, гледайки съпруга си право в очите.

Конър издържа погледа й, но не можа да измисли убедителен отговор. Последва още по-тягостно мълчание.

— Не смяташ ли, че е дошло времето да разкриеш пред мен цялата истина? — попита Меги. — Или от добрата съпруга се очаква да продължава да вярва във всичко, което кажеш?

Конър наведе глава и не отговори нищо.

— Никога не си крил факта, че „Мериленд иншурънс“ е прикритие на ЦРУ. И аз никога не съм настоявала да ми кажеш нещо повече по този въпрос. Но напоследък твоите тайнствени пътувания оставяха по малко кал на обувките ти.

— Не съм сигурен, че те разбирам — отвърна кротко Конър.

— Когато взех костюма ти от химическо чистене, ми казаха, че са намерили това в джоба ти. — Меги постави малка монета на масата. — Осведомиха ме, че няма стойност извън Колумбия.

Конър се взря в монетата от десет песо, с която можеше да се плати градски телефонен разговор в Богота.

— Много съпруги веднага стигат до някакво заключение, Конър Фицджералд — продължи Меги, — но не забравяй, че те познавам от почти тридесет години, и съм напълно наясно, че не си способен да ми изневериш.

— Обещавам ти, Меги…

— Зная, Конър. Винаги съм приемала, че трябва да има основателна причина да не бъдеш напълно откровен с мен през всички тези години.

Тя се наведе над масата, хвана ръката на съпруга си и обидено запита:

— Но ако сега те захвърлят на боклука без основание, не смяташ ли, че имам право да зная какво точно си правил през последните двадесет и осем години?

Джаксън каза на шофьора на таксито да спре пред заложната къща и да изчака. Щеше да се забави само няколко минути, преди да продължи към летището.