Веднага щом го видя да влиза в магазина, Ескобар припряно излезе от вътрешната стая. Изглеждаше развълнуван. Когато се увери, че той е клиентът, се поклони и без да каже нито дума, натисна един бутон, за да се отвори чекмеджето на касата. Бавно извади десетте стодоларови банкноти и ги подаде на Джаксън.
— Трябва да ви се извиня, сър — каза той, гледайки нагоре към високия американец, — страхувам се, че пушката е била открадната тази нощ.
Джаксън не каза нищо.
— Странното е — продължи Ескобар, — че крадецът не е взел никакви пари.
Джаксън запази мълчание. Дълго след като клиентът бе напуснал магазина, Ескобар продължи да мисли защо той изобщо не изглеждаше изненадан.
Когато таксито се насочи към летището, Джаксън бръкна в джоба на сакото си и извади празната гилза от патрона. Може би нямаше да успее да докаже кой е дръпнал спусъка, но вече нямаше съмнение кой е дал заповедта за убийството на Рикардо Гусман.
8.
Хеликоптерът се приземи между паметниците на Вашингтон и Линкълн. Щом перките намалиха оборотите, до тревата се разгъна къса стълба. Вратата се отвори и президентът Херера се появи във военна униформа. С нея изглеждаше като герой от второстепенен филм. Той застана мирно и отвърна на поздрава на Маринес, сетне прекоси малкото пространство до бронирания си кадилак. Когато колоната премина през Седемнадесета улица, видя, че на всички пилони се развяваха знамената на Колумбия и САЩ.
Том Лоурънс, Лари Харингтън и Анди Лойд го очакваха на южния вход на Белия дом.
„Колкото по-добре е скроен костюмът и колкото повече медали носи човекът, толкова по-незначителна е страната“, мислеше си Лоурънс, пристъпвайки напред да поздрави госта си.
— Антонио, скъпи приятелю — обърна се Лоурънс към Херера, който го прегърна, въпреки че се бяха срещали само веднъж.
Когато накрая Херера пусна домакина си, Лоурънс представи Харингтън и Лойд. Фотоапаратите проблясваха, видеокамерите жужаха. Президентската група се отправи към Белия дом. За фоторепортерите и телевизионните оператори още няколко пъти държавните глави усмихнато си стиснаха ръцете под един портрет на Джордж Вашингтон.
След задължителните три минути за снимки президентът въведе госта си в Овалния кабинет. Докато сервираха колумбийско кафе и направиха още няколко снимки, не се обсъждаше нищо важно. Щом накрая бяха оставени сами, държавният секретар започна да насочва разговора към взаимоотношенията между двете страни. Лоурънс бе благодарен за информацията, получена от Лари по-рано тази сутрин. Можеше да говори авторитетно за споразуменията за екстрадиция, тазгодишната реколта на кафето, проблема с наркотиците, дори за новото метро, което се строеше в Богота от американска компания, като част от една световна програма за подпомагане.
Когато Анди Лойд разшири разговора и го ориентира към изплащането на дългосрочните заеми и към несъответствието на вноса и износа между двете страни, Лоурънс внезапно осъзна, че умът му се е насочил към проблемите, с които щеше да се сблъска по-късно същия ден.
Законопроектът за съкращаване на въоръжението се бавеше в комисията, а Анди го бе предупредил, че гласовете в негова подкрепа съвсем не са много. Вероятно щеше да се наложи да се срещне с няколко конгресмени поотделно, за да има някакъв шанс законопроектът да бъде приет. Беше наясно, че тези ритуални посещения в Белия дом ласкаеха конгресмените. Обикновено като се върнеха в избирателните си райони те информираха гласоподавателите или колко близки са с президента (ако бяха демократи), или колко зависим е президентът от тяхната подкрепа, за да прокара някой закон (в случай, че бяха републиканци). След по-малко от година предстояха междинни избори и Лоурънс разбираше, че непланираните срещи през следващите няколко седмици ще се увеличат.
Върна се рязко към действителността, когато Херера каза:
— … за което лично трябва да ви благодаря, господин президент.
На лицето на колумбийския лидер се появи широка усмивка.
Тримата най-могъщи мъже в Америка се втренчиха невярващо в него.
— Бихте ли повторили, Антонио? — помоли го президентът, съмнявайки се, че правилно е разбрал госта си.
— Тъй като сме сами в Овалния кабинет, Том, искам само да ви благодаря за личната ви намеса по време на изборната ми кампания.
— От кога работите за „Мериленд иншурънс“, господин Фицджералд? — запита председателят на борда.