— Всички, с изключение на един, когото Декстър пенсионира преди няколко дни.
— Тогава да го намерим незабавно и да го привлечем към нас.
Настъпи дълго мълчание, преди накрая Джаксън да изрече:
— Може би така действате в Белия дом, господин Лойд, но този човек не би предал бившия си работодател, каквото и възнаграждение да му обещаете. Заплахите също не вървят при него — няма да му мигне окото, дори да опрете пистолет в слепоочието му.
— Откъде сте така сигурен?
— Той служеше при мен във Виетнам и дори виетконгците не успяха да изкопчат нищо от него. Истината е, че благодарение на него сега съм жив. Вероятно Декстър го е убедила, че заповедта идва направо от Белия дом.
— Ние можем да му обясним каква е ситуацията — предложи Лойд.
— Това само ще постави живота му в опасност. Не, трябва да докажа, че Декстър е замесена, без той да открие намеренията ни, а това никак няма да е лесно.
— Как в такъв случай ще се справите?
— Като начало мисля да отида на тържеството, което той организира за пенсионирането си.
— Сериозно ли говорите?
— Да, там ще се срещна с една жена, която го обича дори повече, отколкото обича родината си. Може би ще е склонна да говори. Ще държа връзка с вас.
Телефонът замлъкна.
Когато Ник Гутенбърг — заместник-директорът на ЦРУ, влезе в дневната на семейство Фицджералд, първия човек, когото видя, бе предшественикът му — Крис Джаксън, погълнат от разговор с Джоан Бенет. Дали не й разказваше за кого бе работил в Богота? Много му се искаше да чуе за какво разговарят, но първо трябваше да поздрави домакините.
— Ще работя още девет месеца за „Мериленд“ — обясняваше Джоан. — След това се надявам да отида при Конър в новата му работа.
— Току-що чух, че са го одобрили. Струва ми се страхотно. Както разбрах от Меги, няма да му се налага да пътува толкова много.
— Точно така, но назначението му още не е официално — отбеляза Джоан. — А ти знаеш какъв е Конър, не приема предварително поздравления. Но след като председателят на „Вашингтон провидънт“ го е поканил на вечеря с Меги утре вечер, вярвам, че всичко е наред и работата му е осигурена. Освен ако, разбира се, господин Томпсън не си търси само компания за бридж.
— Радвам се, че дойде, Ник — сърдечно го поздрави Конър, подавайки му чаша перие.
Знаеше, че Гутенбърг не пие алкохол.
— Не бих изпуснал събитието за нищо на света, Конър — отвърна Гутенбърг.
Обръщайки се към жена си, Конър го представи:
— Меги, това е Ник Гутенбърг, мой колега. Той работи в…
— Уреждане на щети — бързо се намеси Гутенбърг. — Вашият съпруг ще ни липсва в „Мериленд иншурънс“, госпожо Фицджералд.
— Сигурна съм, че пътищата ви ще се пресекат отново — възкликна Меги, — сега, когато Конър започва работа в същата област.
— Още не е потвърдено, но ти ще си първият, който ще научи, Ник — увери го Конър.
Гутенбърг не изпускаше Джаксън от очи, и когато той се отдалечи от Джоан Бенет, Ник бързо прекоси хола и отиде при нея.
— Радвам се, че оставаш при нас, Джоан — бяха първите му думи. — Уплаших се, че може да ни напуснеш и да отидеш с Конър в новата му работа.
— Не, ще остана в „Мериленд“ — каза Джоан, без да е наясно доколко е информиран заместник-шефът.
— Е, помислих си, че щом Конър ще работи в същия бранш…
„Значи опипваш почвата“, помисли си Джоан.
— Нямах представа — излъга тя.
— С кого разговаря Крис Джаксън? — попита Гутенбърг.
Джоан проследи погледа му. Искаше й се пак да каже, че няма представа, но бе наясно, че няма да й повярва.
— Това са отец Греъм — енорийски свещеник от Чикаго и Тара — дъщерята на Конър.
— Тя с какво се занимава? — поинтересува се Гутенбърг.
— Завършва доктората си в Станфорд.
Гутенбърг осъзна, че си губи времето, опитвайки се да извлече конкретна информация от секретарката на Конър. Все пак тя бе работила за него почти двадесет години, така че не можеше да има съмнение в лоялността й. Наистина в досието й нямаше нищо, което да навежда на мисълта, че между двамата съществува нещо повече от професионални отношения. И докато наблюдаваше госпожица Бенет, му мина през ума, че тя е последната девственица на четиридесет и пет, останала във Вашингтон.
Когато дъщерята на Конър отиде до масата с напитки, за да напълни чашата си, Гутенбърг се отдалечи от Джоан без нито дума повече.