— Аз съм Ник Гутенбърг — заговори той Тара, подавайки й ръка. — Колега съм на баща ви.
— Казвам се Тара. В централния офис ли работите?
— Не, кабинетът ми е в предградията — с чувство за хумор отговори Гутенбърг. — А университетът, в който подготвяте докторската си дисертация, още ли е на Западното крайбрежие?
— Все още е там — отвърна Тара малко учудено. — Ами вие? В кой клон на компанията сте?
— В отдел „Щети“. Доста е отегчително, в сравнение с работата на баща ви, но все някой трябва да седи в офиса и да върши писмената работа — рече той с лека усмивка. — Впрочем, радвам се за новата работа на баща ви.
— Да, мама е доволна, че такава престижна фирма го прие толкова бързо. Въпреки че още не е официално потвърдено.
— Ще работи във „Вашингтон провидънт“, нали? — полюбопитства Гутенбърг, отпивайки от чашата си.
— Да, офисът им се намира на няколко пресечки от старата му служба…
Тара млъкна. Някой вдигаше силен шум. Тя се извърна и видя Крис Джаксън да удря по масата, за да привлече вниманието на гостите.
— Извинете — прошепна тя. — Трябва да подновя задълженията си на домакиня тази вечер.
Тя бързо се отдалечи и Гутенбърг се обърна да изслуша словото на своя предшественик.
— Дами и господа — започна Крис. Той изчака всички да замълчат и продължи: — За мен е чест да вдигна тост за двама от най-старите ми приятели — Конър и Меги. През годините, в които сме били заедно, Конър доказа, че е единственият човек, който може да ме постави в затруднение.
Гостите се засмяха. Един извика:
— Много вярно!
Друг добави:
— И аз съм му сърбал попарата.
— Но ако загазиш, няма по-добър от него да те отърве.
Думите бяха приети с аплодисменти.
— Срещнахме се за пръв път…
Гутенбърг чу бръмченето на пейджъра си и веднага го свали от колана си. „Обади се възможно най-бързо“, бе изписано на екрана. Той вдигна слушалката на най-близкия телефон, сякаш си бе у дома, и набра номер, който не съществуваше в никой указател. Веднага един глас се обади:
— Да?
— Получих съобщението ти, но съм на необезопасена линия. — Не бе необходимо да обяснява кой е.
— Това, което ще ти кажа, ще стане известно след няколко часа.
— Президентът…?
— … на Русия е починал от инфаркт преди седемнадесет минути — уведоми го Хелън Декстър. — Ела незабавно в кабинета ми и отложи всичките си задачи през следващите четиридесет и осем часа.
Линията прекъсна. Никой разговор по необезопасена линия не продължаваше повече от четиридесет и пет секунди. Декстър държеше секундарник на бюрото си.
Гутенбърг постави обратно слушалката и се измъкна през вратата, без да се сбогува с домакините. Бе откаран обратно до Лангли, точно когато Крис вдигаше наздравица.
— За Конър и Меги и за всички добри неща, които им носи бъдещето.
Всички гости вдигнаха чаши.
— За Конър и Меги!
— Казвам се Ник Гутенбърг. Заместник-директор съм на ЦРУ. Може би ще пожелаете да ми се обадите. Номерът на телефона ми в управлението е 703 482 1100. Ако кажете името ми на телефонистката, тя ще ви свърже директно с кабинета ми.
Той затвори телефона.
Гутенбърг бе разбрал от дългогодишния си опит, че подобни обаждания не само дават резултат — обикновено му отговаряха след минута — но и почти винаги му осигуряват предимство.
Седеше на бюрото си и чакаше. Изминаха две минути, но той не се притесни. Знаеше, че именно този човек ще провери номера. Когато се потвърди, че това е телефонният номератор на ЦРУ, позицията на Гутенбърг щеше да стане още по-силна.
След почти три минути телефонът най-после иззвъня. Гутенбърг го остави да звъни известно време, преди да вдигне слушалката.
— Добро утро, господин Томпсън — започна той, без да изчака събеседникът му да се представи. — Благодарен съм ви, че се обадихте толкова бързо.
— Удоволствието е мое, господин Гутенбърг — отвърна председателят на „Вашингтон провидънт“.
— Страхувам се, че трябва да говоря с вас по един деликатен въпрос. Не бих ви безпокоил, ако не смятах, че е във ваш интерес.
— Оценявам вашата загриженост — благодари Томпсън. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Наскоро сте интервюирали кандидати за ръководна длъжност във вашия отдел „Отвличане и откупи“. Постът изисква максимална честност.